О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 949
София, 28.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 2024/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. П., подадена чрез адв. Дедова и адв. Р., срещу въззивно решение № 15 от 25.01.2017 г. на Окръжен съд – Враца /ВОС/, постановено по в. гр. д. № 614/2016 г., с което е потвърдено решение № 212 от 17.10.2016 г. по гр. д. № 869/2016 г. на Районен съд Мездра/МРС/ и Д. Г. П. е осъдена да заплати на ОУ “Х. Б.“ [населено място] деловодни разноски в размер 420.00 лв. С първоинстанционното решение МРС е отхвърлил предявените от Д. Г. П. срещу ОУ “Х. Б.“ [населено място] обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 664/30.05.2016 г., за незаконно и за неговата отмяна и за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „старши възпитател“, като е осъдена ищцата да заплати на ОУ “Х. Б.“ [населено място] сумата от 800.00 лв., съставляваща сторени по делото разноски.
При условията на чл. 213 ГПК за разглеждане в настоящото производство е присъединена и подадената от ОУ “Х. Б.“ [населено място], представлявано от адв. Св. Г., частната жалба срещу определение на Окръжен съд – Враца № 157 от 24.02.2017 г. по в. гр. д. № 614/2016 г., постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното по делото решение № 15 от 25.01.2017 г. по в. гр. д. № 614/2016 г. в частта за разноските.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Искането е за отмяната му и уважаване на предявените искове.
В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „1. За приложението на изискванията на чл. 36 от Закона за пощенските услуги при връчване на документи от куриерска фирма?“, поради противоречие с приетото в решение № 35/07.05.2012г. по гр. д. № 1877/2010г. на ВКС, IV г.о., както и основанието на чл. 280, ал. 1,т. 3 ГПК по въпроса: 2. „Налице ли е отказ да бъде получен документ, удостоверен чрез обаждане по телефона от куриер, без да са спазени изискванията на специалния закон – чл. 36 от Закона за пощенските услуги? Може ли да се приеме, че лицето, разговаряло по телефона, има качеството на свидетел, който има право да удостовери отказ и удостовереният по телефон такъв има ли характер на обратна разписка?“.
Ответната страна ОУ “Х. Б.“ [населено място], в представен писмен отговор чрез адв. С. Г., взема становище, че не са налице основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Взема становище и за неоснователност на касационната жалба по същество. Претендира присъждането на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което тези искове са отхвърлени, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение, което е прекратено с процесната заповед поради това, че ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и че заповедта, заедно с предизвестие за неспазване на срока за прекратяване на трудовото правоотношение, е изпратен на ищцата чрез куриерска фирма „Е.“ . След анализ на събраните доказателства е прието, че ищцата на 31.05.2016г. се информирала по телефона от куриерската фирма за съдържанието и подателя на пратката и отказала пред свидетел да я приеме, поради което съдът е счел, че на тази дата заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена. В подкрепа на този си извод обосновал, че връчването е удостоверено с обратна разписка, съдържаща подпис и дата. Счел за неотносими към случая разпоредбите на чл. 36 от Закона за пощенските услуги и чл. 5, ал.3 от Общите правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията и условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, тъй като същите регламентират доставяне на пратки, когато при посещение на адреса адресатът не е открит, но не и когато същият отказва да получи пратката. Въззивният съд е приел за неоснователен и доводът за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 333, ал.1, т.4 КТ, предвиждаща закрила за служител, ползващ разрешен отпуск, тъй като основанието за прекратяване на процесното трудово правоотношение не е сред изброените в нормата на чл. 333, ал.1 КТ и ищцата не се ползва с такава закрила.
При тези мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните:
С поставените в изложението въпроси касаторът не обосновава извод за наличие на общо основание за допускане на касационното обжалване. Първият въпрос не е обусловил правните изводи на съда. Нещо повече, изрично в решението е посочено, че цитираните разпоредби не са приложими тъй като регламентират различна хипотеза – на доставка на пратка когато получателят не е открит на адреса, а в случая същият е отказал да получи пратката. Вторият няма характеристиките на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Отговорът му предполага преценка на събраните доказателства и установените с тях факти. Въпроси, които са свързани с фактите, подлежащи на установяване в процеса, макар и релевантни за спорното право, не могат да обусловят допускане на касационното обжалване. Тези въпроси са привързани към оплакването на касатора за необоснованост на решението, както и за неправилност на същото поради допуснати нарушения при анализа на доказателствата и формирани следствие на това грешни крайни изводи, които по естеството си са касационни основания по смисъла на чл. 281 ГПК и подлежат на преценка само ако касационното обжалване бъде допуснато.
В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
С определение № 172/25.05.2017 г., постановено по частно гр. дело № 2023/2017 г. на III-то гр. отд. на ВКС, последното дело е присъединено към настоящото гр. дело № 2024/2017 г. за общото им разглеждане и постановяване на общ съдебен акт по тях. Присъединеното частно производство е образувано по частна жалба ОУ “Х. Б.“ [населено място], представлявано от адв. Св. Г., срещу определение на Врачанския окръжен съд № 157 от 24.02.2017 г. по в. гр. д. № 614/2016 г., постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното по делото решение № 15 от 25.01.2017 г. по в. гр. д. № 614/2016 г. в частта за разноските.
Ответникът по частната жалба Д. Г. П. в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на частната жалба.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
След постановяване на въззивния съдебен акт въззиваемата страна е подала молба с правно основание чл. 248 ГПК и искане за изменение на решението в частта на разноските, с която съдът е намалил на основание чл. 78, ал.5 ГПК направените от ОУ „ Х. Б.“ [населено място] разноски за адвокатско възнаграждение от 800 лв. на 420 лв. Решаващите мотиви на съда са за неприложимост на разпоредбата на чл. 2, ал. от Наредба № 1/2004г. на ВАС, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове за всеки поотделно, в който случай претедираното възнаграждение е под определения минимум от 840 лв. Обосновал е, че когато са предявени заедно искове по чл. 344, ал.1,т. 1 и т. 2 КТ възнаграждението за процесуално представителство е едно и то не трябва да бъде по –малко от минималната работна заплата за страната.
Така постановеният съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден по следните съображения:
По въпроса за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение по трудови спорове е формирана задължителна съдебна практика по реда на чл. 273, ал. 3, т. 2 ГПК, която се споделя от настоящия състав и с която въззивният съд се е съобразил. В определение № 821/23.12.2015 г. по гр. д. 5438/2015 г., ВКС, IV г. о., е прието, че минималното възнаграждение при обективно съединяване на искове за отмяна на уволнението и възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. е в размер общо на една минимална работна заплата.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по касационната жалба разноски за настоящата инстанция в размер 460 лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 15 от 25.01.2017 г. на Окръжен съд – Враца, постановено по в. гр. д. № 614/2016г.
ПОТВЪРЖДАВА определение на Окръжен съд – Враца № 157 от 24.02.2017 г. по в. гр. д. № 614/2016 г., постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което е оставено без уважение искането на ОУ „ Х. Б.“ [населено място] за изменение на постановеното по делото решение № 15 от 25.01.2017 г. по в. гр. д. № 6142016 г. в частта за разноските.
ОСЪЖДА Д. Г. П. да заплати на ОУ „Х. Б.“ [населено място] сумата 460 лв. деловодни разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: