О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 954
София, 04.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 183/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Д. А. от [населено място] , чрез адв. Цв. Ч. против решение № 1636/31.10.2011 год. , постановено по в. гр.д. №1549/2011 год. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 08.02.2011 год., постановено по гр.д. №8236/2009 год. на Софийски градски съд, І-1-ви състав, с което на осн. чл. 45 ЗЗД Б. В. А. е осъден да заплати на Л. И. И. сумата от 15 000 лв. , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от публикации в книгата „Просто Л.” , заедно със законната лихва върху сумата , считано от 28.02.2006 год. до окончателното и изплащане и разноски в размер на 1280 лв.
В касационната жалба, се правят оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност на въззивното решение като постановено в противоречие с процесуалните правила , необоснованост и нарушение на материалния закон /касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК/.
Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена , ведно със законовите последици от това.
Представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответницата по касация Л. И. И. от [населено място] чрез адв. Н. Х. и В. Т. оспорва наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване , както и основателността на жалбата по същество, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, доколкото решението не е недопустимо и не са удовлетворени допълнителните изисквания на закона / чл. 280 ГПК/ във връзка с въведената факултативност на касационното обжалване.
Евентуалната недопустимост, респ. нищожност на въззивното решение са изведени като самостоятелни основания за допустимост на касационното обжалване / извън изрично регламентираните по чл. 280, ал.1,т.1,2 и 3 ГПК/ по тълкувателен път с Тълкувателно решение №1/19.02.2010 / т.1/, като за тях съдът следи служебно, дори и без изрично позоваване от страна на касатора.
В случая касаторът навежда твърдение и развива доводи за недопустимост на въззивното решение, доколкото въззивният съд не се е произнесъл по предявените /петнадесет на брой/ обективно съединени искове, а по един иск за неимуществени вреди като по този начин е нарушил диспозитивното начало в процеса.
Недопустимост на постановеното решение е налице, при липса на положителна или при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на иска, в това число когато съдът се е произнесъл по нередовна искова молба или по непредявен иск. В случая с предявената искова молба ищцата е претендирала едно обезщетение за причинените й неимуществени вреди от изнесенените в книгата на ответника факти, които в съвкупност съставляват фактическото основание на предявения иск. Исковата молба е отговаряла на изискванията на чл. 98 и 99 ГПК / отм./, поради което не е имало основание да бъде оставяна от първоинстанционния съд без движение / виж протоколно определение от 22.10.2007 год./ за да се уточни за всяко от твърденията в исковата молба какво обезщетение се претендира.С оглед на това като се е произнесъл по иска така както същият е бил първоначално предявен, съдът не се произнесъл по непредявен иск, нито по нередовна искова молба. С оглед на това постановеното решение не е недопустимо.
Досежно останалите правни въпроси формулирани от касатора , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното:
Въпросът „Следва ли преценката за наличие на непозволено увреждане от твърдения и оценки в литературно произведение да се осъществява при отчитане на специфичната ситуация спрямо лицето, което упражнява свобода на словото и имал ли различно отражение към специфичните групи лица – публични личности ?” , не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и с оглед на това не е обусловил решаващите изводи на съда, относно това, че има непозволено увреждане, което е причинило неимуществени вреди, както и тези досежно размера на дължимото обезщетение. Липсата на такова обсъждане кореспондира с липсата на оплаквания и доводи в тази насока във въззивната жалба .
Следователно този въпрос няма характеристиката на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК / виж в тази връзка и т.1 от ТР №1/19.02.2010 год. по т.д. № 1/2009 год. на О. на ВКС /и само на това основание / без да се обсъжда свързваният с него допълнителен критерий по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК касационното обжалване по него не следва да се допуска.
Въпросът „Допустимо ли е ограничаване правото на защита на страната в съдебния процес чрез отказ на съда да събере относими доказателства с допустими доказателствени средства, когато с тях ще бъдат установени защитени от Закона за защита на личните данни обстоятелства и данни? „ също не е обусловил изхода на спора, доколкото съдът е приел, че в случая нарушението се изразява не в това дали изнесените данни са верни или не / което е било предмет на изследване от назначените по делото и неизготвени експертизи/, а факта на несъобразяване с нормативно установения ред и условия за изнасяне на тези данни .
Следователно този въпрос няма един от основните белези на правния въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК и не е правен въпрос в този смисъл.
С оглед на това и досежно него не се налага обсъждането на посоченото допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК /дали е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото/ .
Предвид изложеното касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1636/31.10.2011 год. , постановено по в. гр.д. №1549/2011 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: