6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 955
София, 18.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1842 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К.-Ц. Б. Г., действаща чрез своята майка и законен представител П. А. Б., от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Роза А., против въззивното решение № 389 от 29 октомври 2013 г., постановено по в.гр.д. № 515 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2013 г., в частта му, с която е обезсилено решение № 393 от 6 юни 2013 г., постановено по гр.д. № 757 по описа на районния съд в [населено място] за 2013 г. в частта, с която е отхвърлен искът на Г. против ,,Х. Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление в [населено място], за обезщетение за имуществени вреди от смъртта на бащата й, представляващо разлика между получаваната наследствена пенсия и необходимата за издръжка на детето сума за периода от датата на трудовата злополука до навършване на пълнолетие (16 февруари 2010 г. – 5 декември 2023 г.) за разликата над 26867,10 лв. до претендираната сума в общ размер от 98301,05 лв., потвърдено е въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът на Г. против дружеството за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от смъртта на баща й, представляващо разлика между получаваната наследствена пенсия и необходимата за издръжка на детето сума за периода от датата на трудовата злополука до навършване на пълнолетие (16 февруари 2010 г. – 5 декември 2023 г.) за разликата над уважения размер от общо 21208,68 лв. до 26867,10 лв., и е отменено въззивното решение за определяне на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
В касационната жалба се заявява недопустимост и неправилност на решението. Сочи се като неправилно виждането на съда, че доколкото първото решение на районния съд не е било обжалвано в отхвърлителната му част, то е налице влязло в сила решение, формирана е сила на пресъдено нещо, поради което ново произнасяне е недопустимо в тази част. Касаторката приема, че след като решението е обезсилено и върнато за ново разглеждане, поради обезсилването то няма характера на влязло в законна сила решение и не може да се ползва със сила на пресъдено нещо. Като недопустимо е определено решението в частта му за разноските, като е налице многобройна съдебна практика в обратния смисъл. Подробно се разяснява защо касаторката приема присъдената й сума за неправилно определена – не са взети предвид статистически данни и данни на синдикатите за издръжката на живота на едно лице, а и определеното обезщетение е под минималния размер, определен за издръжката според чл. 142, ал. 2 СК. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, включено в касационната жалба, се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор Х. К., чрез юрисконсулт М. А., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, и се поддържа неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
В обжалваното решение, предвид предходно въззивно решение за обезсилване на първоинстанционно такова в частта му, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата от 26867,10 лева общ размер на обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди от смъртта на баща й, и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, при процесното второ разглеждане на въззивното дело, въззивният съд приема решението на районния съд в частта му, с която е отхвърлен искът за разликата над 26867,10 лева до предявения размер от 98301,05 лева, за недопустимо, тъй като първоначалното първоинстанционно решение е било обжалвано от работодателя на наследодателя на ищцата в уважената част на предявения иск и въззивният съд го е обезсилил в тази му част, поради което, след като първоинстанционното решение не е било обжалвано в отхвърлителната му част, е налице влязло в сила решение, формирана е сила на пресъдено нещо и ново произнасяне в отхвърлителната част е недопустимо. За разликата над уважения при повторното разглеждане иск от 21208,68 лева до 26867,10 лева повторното първоинстанционно решение е преценено за правилно, предвид реално получаваното от починалия средномесечно нетно трудово възнаграждение от 609,61 лева, задължение към още едно непълнолетно дете, поради което от датата на трудовата злополука до навършването на пълнолетие на другото дете във възможностите на бащата е било да дава издръжка в размер на 203 лева (1/3 от нетното трудово възнаграждение), а след това 300 лева. При отпусната наследствена пенсия на ищцата от 138,17 лева месечно, разликата между реално претърпените от ищцата вреди и отпуснатата пенсия се дължи. За крайния размер на определената вреда е взет предвид и минимално определеният размер на издръжката по СК, като сумата от 203 лева, съответно 300 лева, месечно значително надвишава определения в чл. 142, ал. 2 СК размер, а по правилата на КТ се определя действително претърпяна имуществена вреда, поради което от горните размери следва да се приспадне получаваната пенсия. Поради обезсилването на решението за разликата над 26867,10 лева първоинстанционното решение е отменено и в частта на осъждане на ищцата да заплати разноски над сумата от 1365 лева, а ищцата, независимо, че е освободена от внасяне на такси и разноски към съда, не е освободена от внасяне на разноски за противната страна.
К. съд приема, че поставените от касаторката проблеми не обосновават допускане на касационното обжалване.
На първо място се пита обезсилването на едно съдебно решение, независимо по чия жалба е станало това, и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, може ли да формира сила на пресъдено нещо на обезсиленото решение, след като не се преустановява правният спор между страните. Правният въпрос е по приложението на чл. 296, т. 2, пр. първо ГПК. На настоящия съдебен състав не е известна съдебна практика противна на даденото от въззивния съд разрешение, нито съществува колебание в тълкуването на посочения законов текст. Не е спорно, че решението може да влезе в сила и без да се изчерпи процесуалния ред за инстанционен контрол, ако то не е обжалвано. В случаите на частично уважаване на иска и обжалване само от една от страните по делото, в необжалваната му част решението влиза в сила и спорът не може да се пререшава от въззивния съд в тази част, с оглед забраната за влошаване положението на обжалващия. В настоящия спор първоинстанционното решение № 177 от 27 март 2012 г. е обжалвано с въззивна жалба от дружеството-ответник само в осъдителната му част за сумата 26867,10 лева, и не е обжалвано от ищцата в отхвърлителната му част за горницата до 98301,05 лева. Именно в тази му част решението е обезсилено от въззивния съд с решение № 33 от 6 февруари 2013 г., постановено по в.гр.д. № 553/2012 г. на окръжния съд в [населено място], и делото е върнато за ново разглеждане. Следователно, за необжалваната част от първоинстанционното решение – за отхвърлената част на претенцията, решението като необжалвано от заинтересованата ищца, е влязло в сила, спорът за тази част не може да бъде пререшаван от съд, който (както е в случая при повторното разглеждане на спора) е ограничен в произнасянето си само в съответната му част досежно признатите материални права, оспорени от ответника въззивник, в която част спорът продължава да бъде висящ. След като тълкуването на закона е ясно, не се налага допускане на касационното обжалване по поставения от касаторката правен въпрос.
Касаторката твърди още, че в частта на решението, с която е отменено първоинстанционното решение, и касаторката е осъдена да заплати на дружеството разноски – юрисконсултско възнаграждение, въззивното решение е неправилно, като малолетното дете е осъдено да заплати разноски, което е недопустимо, предвид няколко посочени съдебни акта. Тезата на касаторката не може да бъде споделена. От една страна, нито един от посочените от касаторката съдебни актове не е заверен като влязъл в сила, за да може да обективира съдебна практика, съдържаща разрешение, противно на даденото от въззивния съд, което поставя касационния съд в невъзможност да извърши преценката за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. От друга страна, макар ищците по искове за обезщетения по реда на КТ да са освободени от задължението да внасят такси и разноски, тази преференция касае само дължимите към съда и за процесуалните действия такива. Следва да се прави разлика между задължението за внасяне на такси и разноски и отговорност за заплащането на сторените от другата страна разноски, като дори в случай на освобождаване на страната от задължението да внесе разноски за производството по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, при неблагоприятен за нея изход на процеса възниква отговорност за разноските на другата страна. Тъй като и по този проблем настоящият съдебен състав не познава колебание в съдебната практика или в тълкуването на закона, касационното обжалване не следва да се допуска и по второто, изрично поддържано основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника в касационното производство следва да се присъдят 50 лева за осъществената от юрисконсулт защита.
С определение № 250 от 28 март 2014 г. по ч.гр.д. № 1840/2014 г., ІV г.о., настоящият съдебен състав при условията на чл. 213 ГПК присъедини частната жалба на К.-Ц. Б. Г., действаща чрез своята майка и законен представител П. А. Б., против определение № 138 от 3 февруари 2014 г., постановено по в.гр.д. № 515 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2013 г., за разглеждане по гр.д. 1842 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., съвместно с касационната жалба от Г. срещу решение № 389 от 20 октомври 2013 г. по същото въззивно гражданско дело, се дължи произнасяне и по тази частна жалба.
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.
С частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и в противоречие с т. 1 и 2 на ТР № 6/2012 г., ОСГТК, тъй като от доказателствата по делото не се установява, че ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение, както и че е представил списък с разноските по чл. 80 ГПК.
В отговор на частната жалба [фирма] чрез юрисконсулт М. А., сочи доводи за неоснователността на жалбата.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд приема молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на дружеството за основателна, тъй като не се е произнесъл по стореното с отговора на въззивната жалба искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на упълномощен да представлява дружеството юрисконсулт, като ищцата е осъдена да заплати на дружеството 476,34 лева.
Частната жалба е неоснователна.
Посоченото от частната жалбоподателка задължително тълкуване, дадено от ОСГТК в ТР № 6/2012 г., по т. 1 от тълкувателното решение, няма отношение към разглеждания спор. Даденото от въззивния съд разрешение произтича от разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, а цитираното от жалбоподателката разрешение касае изискването за представяне на доказателства за направени разходи за възнаграждение на процесуалния представител в хипотезите на осъществена адвокатска защита. В случая е безспорно, че ответникът е бил представляван от юрисконсулт по трудов договор, поради което в полза на юридическото лице се дължат разноски.
Второто възражение на частната жалбоподателка също е неоснователно. Съгласно даденото от ОСГТК разрешение по т. 2 на цитираното тълкувателно решение, страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство. Прието е, че ако страната не представи на съда списък по чл. 80 ГПК най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. В случая обаче не е искано изменение на решението в частта му за разноските, а допълване на решението, тъй като съдът не се е произнесъл по своевременно направено искане, за което списък на разноските по смисъла на закона не е необходим. Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 389 от 29 октомври 2013 г., постановено по в.гр.д. № 515 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2013 г., в обжалваната му част.
ОСЪЖДА К. Ц. Б. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], представлявана от нейната майка и законен представител П. А. Б., ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], сумата от 50,00 (петдесет) лева разноски за касационното производство.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 138 от 3 февруари 2014 г., постановено по в.гр.д. № 515 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: