5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 955
София, 21.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1233 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. С. П. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Г. П., против въззивното решение № 1371 от 15 октомври 2014 г., постановено по в.гр.д. № 1028 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2014 г., с което е потвърдено решение № 423 от 31 януари 2014 г., постановено по гр.д. № 1915 по описа на районния съд в [населено място] за 2011 г. за отхвърляне иска на П. против Х. К. К. от [населено място] за заплащане на сумата от 11000 лева, представляващи ? ид.ч. от сумата, която ответникът е получил при продажба на 5500 акции на [фирма] и се е обогатил неправомерно за нейна сметка, ведно със законната лихва от 7 февруари 2011 г., и в полза на К. са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва се изводът на съда, че акциите са закупени със средства на майката на ответника и в последствие са прехвърлени на нейно име, поради което ответникът не е реализирал доход, като не е предоставен писмен акт по ЗППЦК, обективиращ твърденията на ответника. Акциите не са съпружеска имуществена общност, а лична собственост на техния титуляр, като с оглед естеството на правата, които материализира акцията, съпругът нетитуляр може да претендира само част от нейната стойност, като твърдението е, че приносът на касаторката се изразява в осигуряване на доходи в семейството по трудово възнаграждение и допълнителна работа, работа в домакинството за облагородяване на семейната среда и преки и непосредствени грижи за детето, за което са събрани доказателства по делото. Поддържа се, че в нарушение на процесуалните правила са преценени доказателствата и свидетелските показания, като съдът следва да изхожда и от житейската логика и опитните правила. При съвместната преценка на писмените и гласни доказателства се установяват твърденията на касаторката за закупуване на акциите от семейството и за теглени от нея кредити в тази връзка. Заявява се, че именно регистрирането в Централния депозитар замества обективирането на правата върху безналичната ценна книга в полза на съответния притежател и регистрирането на безналичните акции има конститутивно действие и от момента на регистрацията се придобива качеството акционер в дружеството, а такова обстоятелство не е установено по делото. Съдът е следвало да обсъди показанията и на двете групи свидетели, като прецени достоверността им и доколко с тях се установяват факти от значение за спора. Твърди се и че обогатяването на ответника е станало за сметка спестяване на изразходването на блага. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускането му при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът Х. К. К. от [населено място] не взема становище по жалбата.
По предявения иск по чл. 59 ЗЗД за половината от продажната цена на акциите, за които от касаторката се твърди, че са закупени със семейни средства, съдът съобразява депозитарна разписка за притежавани от ответника 500 броя ценни книжа и обстоятелството, че към 2010 г. той не е притежавал безналични ценни книжа, регистрирани в Централния депозитар, че през 2006 г. той се е разпоредил с акциите извънборсово, като съгласно информация от „Е. ” всичките 5500 броя акции от капитала на дружество са били безвъзмездно прехвърлени чрез дарение от ответника на майка му, и при цена на акциите към момента на прехвърлянето им от 57755,50 лева, съдът приема иска за неоснователен. Свидетелските показания на разпитаните свидетели на касаторката са определени като общи и не споделящи изцяло позицията на касаторката като ищца, като неизяснено е останало дали и кога касаторката е теглила кредит и дали финансите от него действително са били употребени за закупуване на акциите. Свидетелските показания на свидетелите на ответника са кредитирани като дадени в унисон с писмените доказателства и допълващи ги, а също и пресъздаващи факти, свързани с писмените документи, събрани в хода на процеса, при което е прието за доказано прехвърлянето на акциите на майката на ответника чрез дарение, и е заключено, че няма обогатяване на ответника, което реално да е настъпило.
Касационният съд приема, че не са налице поддържаните от касаторката основания за допускане на касационното обжалване по изрично поставените правни въпроси.
На първо място се пита при наличието на противоречиви свидетелски показания решаващият съд на коя група от тях следва да основе крайния си извод – на заинтересования свидетел или на останалите свидетели с непротиворечиви показания. Твърди се, че даденото от въззивния съд разрешение е в нарушение на съдебната практика, намерила израз в решение № 237 по гр.д. № 931/2010 г., І г.о. и решение № 17 по гр.д. № 339/2011 г., ІІ г.о. В първото от посочените решения ВКС е разрешил въпроса как следва да се преценяват грижите, които единия съпруг е полагал за семейството, за които не се установява изключителност, при установяването на по-големи доходи, реализирани от другия съпруг, като само по съществото на спора е посочено, че показанията на свидетели на страна по спора, макар и в родствени отношения с нея, не са опровергани от други доказателства по спора. Другото цитирано решение на ВКС – решение № 17 по гр.д. № 339/2011 г., ІV г.о., също не е даден обвързващ отговор на този правен въпрос, а проблем с кредитирането на група свидетели е споменат само във връзка с преценката на доказателственото значение на медицинско свидетелство. Макар да е вярно, че в множеството цитирани от касаторката решения на ВКС по чл. 290 ГПК (например решение № 700 по гр.д. № 819/2009 г., ІV г.о., решение № 131 по гр.д. № 1/2013 г., ІV г.о., решение № 800 по гр.д. № 776/2009 г., ІV г.о., и др.) се приема, че показанията на свидетелите при наличие на противоречия в показанията на различните групи свидетели, следва да бъдат съпоставяни с данните за относимите факти по делото, съдържащи се в останалите събрани доказателства, за да се достигне до преценката, че заинтересоваността на свидетеля не е повлияла на достоверността на показанията му, то именно в съответствие с посочения начин за преценка на свидетелските показания е постъпил въззивният съд, като ги е съпоставял с другите доказателства по делото.
Отговор на втория правен въпрос – попада ли в задължението на съда при преценката на събраните доказателства да съобрази логическите и опитните правила, когато писмените доказателства установяват точни периоди при изясняване фактите от обективната действителност, не може да бъде даден, тъй като твърдението на касаторката не е ясно. Не е ясно кои логически и опитни правила са били пренебрегнати от съда, а и какво значение по принцип имат логическите и опитните правила в случай, че определени обстоятелства са установени, нито пък е ясно кои точно обстоятелства са установени (посочва се от касаторката, че са установени точни периоди, но не е ясно в каква връзка се заявява това твърдение). Ето защо не може да бъде извършена преценка на дадено от въззивния съд разрешение предвид цитираните от касатора обвързващи съдебни решения на ВКС, нито пък да бъде даден отговор на въпроса в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
На следващо място се пита следва ли въззивният съд да приеме за безспорно установен правнорелевантен факт, без да обсъди доводите на страните в насока на събраните доказателства, предвид и обстоятелството, че страните са въвели спор относно този факт. Този въпрос също не обосновава допускане на касационното обжалване, тъй като принципният отговор на въпроса не е ясно спрямо кое заключение на съда следва да се даде. Касаторката е пропуснала в питането си да заяви кой е спорният факт, приет за безспорен от съда, за да се изследва от ВКС дали действително събраните доказателства не са били съобразени от съда по надлежно въведен спор.
И последният правен въпрос не води до допускането на касационното обжалване. Пита се какъв следва да е методът, подходът и критериите за установяване приноса на съпруга – нетитуляр, при отчитане приноса в придобиването на акции от съпруга титуляр. Дали касаторката има предвид заявеното в касационната жалба – приносът й за придобиването на акциите се изразява в осигуряване на доходи в семейството, работа в домакинството за облагородяване на семейната среда и преки и непосредствени грижи за детето, или се твърди друго, не е ясно от поставения правен въпрос. Ако е заявено първото от посочените по-горе вероятни твърдения, то следва да се отбележи, че в исковата молба е заявено единствено и само, че придобиването на акциите е станало с общи семейни парични средства. В отговор на оспорването на това твърдение от ответника, ищцата е сторила искане за допускане на свидетели, каквито и са допуснати от съда. Разпитани са колеги на ищцата и според сведенията им, тя работила допълнително и получавала доходи, без да изясняват какъв е размерът на допълнителните доходи и къде те са били вложени от касаторката. В обжалваното решение въззивният съд приема, че даряването на акциите от страна на ответника на неговата майка води до извод за липса на един от елементите на иска по чл. 59 ЗЗД – не е било налично обогатяване на ответника, което да е настъпило, а отделно от това са съобразени противоречивостта на гласните доказателства и яснотата на писмените такива, в следствие на което е заключено, че липсват данни с чии средства са закупени процесните акции. В ТР № 2 по гр.д. № 2/2001 г., ОСГК, ВКС обвързващо приема, че съпругът-нетитуляр може да претендира само част от стойността на акция, като делът му се определя от приноса в придобиването, а стойността на акцията – към момента на определянето й. Нито в посоченото тълкувателно решение, нито в друга, известна на настоящия съдебен състав, задължителна съдебна практика се определят изчерпателно методът, подходът и критериите за установяване приноса на съпруга – нетитуляр, при отчитане приноса в придобиването на акции от съпруга титуляр, като е несъмнено, че приносът може принципно да се установява с всички допустими доказателствени средства, а методът на установяване и подходът за него се определят от заинтересованата страна. В процесния случай касаторката е определила по свое усмотрение начина на доказване на твърдението си за принос при придобиването на процесните акции, като съдът е приел осъщественото от нейна страна доказване за недостатъчно да обоснове тезата й. По този решаващ извод на съда не се поставя правен въпрос.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1371 от 15 октомври 2014 г., постановено по в.гр.д. № 1028 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: