О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 960
[населено място], 09.12.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 997/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. А. К. и И. И. В. – К. от [населено място], чрез пълномощника адв. И. Т. срещу решение №206 от 29.01.2013г., с което е потвърдено решение от 6.01.2012г. по гр.дело № 7517/2010г. на СГС, І г.о., 13 състав. Касаторите се позовават на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението като неправилно и постановяване на решение, с което да се уважат предявените от тях искове. В Изложението на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, касаторите поддъжат, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос за приложението на чл.95 ЗЗД, от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Твърди се, че въпреки виновното поведение на ответника въззивният съд приема, че неизпълнението на задълженията на длъжника се дължат само на поведението на кредитора, не е отчетено обстоятелството за пълно бездействие на длъжника, предвид на което може да се направи обосновано предположение, че дори кредиторът да беше съдействал изцяло, предвид поведението на длъжника, последния не би могъл да изпълни задължението си.
Ответникът [фирма], чрез адв. Б. Щ. изразява становище за недопускане на решението до касационно обжалване, тъй като няма формулиран въпрос съгласно изискването на закона. Но дори да се приеме, че последното изречение от изложението представлява правен въпрос, същото съдържа неверни и взаимно изключващи се твърдения. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, което подлежи на касационно обжалване.
СГС е отхвърлил обективно и субективно съединени искове по чл.92 ЗЗД за сумите от 6000 евро и 20 000 евро – неустойка по договор от 3.04.2008г.
Решението е потвърдено от САС. След обсъждане на доказателствата по делото – гласни и писмени – САС е приел, че ответникът [фирма] е предал на двамата ищци – касатори проект на пълномощно, във връзка с изпълнението на чл.10.1 от договора от 3.04.2008г. По силата на тази клауза, дружеството е поело задължението да предприеме всички необходими правни и фактически действия и да извърши проектирането на жилищна сграда, която ще бъде построена в имота на ищците, в срок не по –късно от 9 месеца, считано от датата но подписването на договора. Съдът е възприел възражението на ответника, че неизпълнението на договора от негово страна е станало невъзможно поради неизпълнение на задължението на ищците да упълномощат дружеството с нот.заверено пълномощно за снабдяване от тяхно име с всички необходими документи, касаещи собствеността, проектирането, строителството и изпълнението на особените изисквания на закона. По този начин ищците не са оказали необходимото съдействие на длъжника за изпълнение на задължението по чл.10.1 от договора, поради което последния не носи отговорност за забава и не дължи неустойка за неизпълнение на договора. За пълнота на мотивите САС е отбелязал, че ищците не могат да претендират едновременно мораторна неустойка и неустойка, дължима при разваляне на договора. Мораторна неустойка се дължи само в случай , че договорът не е развален.
По основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК:
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. В правомощие на съда е само да уточни и конкретизира този въпрос, но не и да го извежда, доколкото това би било в противоречие с диспозитивното начало в процеса / т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/ В изложението към касационната жалба касаторите формулират въпрос по приложението на чл.95 ЗЗД, който изцяло е обусловен от установените по делото факти. Наведените от касаторите доводи представляват оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които могат да бъдат разгледани в производството по чл.290 ГПК в случай, че решението бъде допуснато до касационно обжалване, а не в настоящото производство. Ето защо твърдяната неправилност на въззивното решение за неоснователност на предявените от ищците искове не аргументира наличие на основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на обжалването му по касационен ред.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост касационно обжалване на въззивното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. В случая касаторите не са изложили аргументи при съобразяване на критериите в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, като се има предвид, че по тълкуването и приложението на чл.95 ЗЗД има установена съдебна практика. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1, ал.3 ГПК не може да бъде определено като основание за допустимост на касационно обжалване.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №206/29.01.2013г., постановено по в.гр.дело №2334 /2012 г. на Софийския апелативен съд, гр.колегия, 4състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: