О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 20.01.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 355 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат А. Т. срещу решение № 77/08.10.2014 г. на Бургаски апелативен съд /БАС/, търговско отделение по в.т.д. № 196/2014 г., с което е потвърдено решение на Бургаски окръжен съд /БОС/. С решението на БОС са отхвърлени искове на [фирма] за отмяна решения на ОС на [фирма], проведено на 24.08.2012 г. в [населено място] по т.1 и т.2 от дневния ред и са оставени без разглеждане като недопустими предявените искове от същия ищец за отмяна решенията на същото търговско дружество взети на ОС проведено на 24.08.2012 г. в [населено място] по т.1, т.2, т.3 и т.4 от дневния ред.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване визира чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради следните съображения:
Пред БОС са предявени искове по чл.74 ТЗ от [фирма] за отмяна на взети решения от ОС на [фирма], проведено на 24.08.2012 г. в [населено място] по т.1 и т.2 от дневния ред за изключване като съдружник в [фирма] на [фирма] и уреждане на имуществените отношения. Със същата искова молба и все на основание чл.74 ТЗ ищецът [фирма] е поискал и отмяна на взети решения от ОС на съдружниците на [фирма], проведено на 24.08.2012 г. в [населено място] за освобождаване на досегашния управител на дружеството, смяна на наименованието на дружеството от О. в ЕООД, адрес, капитал, учредителен акт и представителство на дружеството. Посочени са конкретни нарушения на закона и дружествения договор при свикване на ОС, отмяната на чиито решения се иска. БОС е отхвърлил предявените искове за отмяна на взетите решения от проведеното ОС в [населено място], а е оставил без разглеждане исковете за отмяна на решенията, взети от ОС в [населено място] на същата дата. За да потвърди решението на БОС, БАС е приел, че на 24.08.2012 г. в [населено място] е проведено ОС на съдружниците на [фирма], свикано по реда на чл.138 ал.2 изр.2-ро ТЗ с нотариална покана от съдружника [фирма], притежаващ над 1/10 от капитала на дружеството. Прието е, че дневният ред, по който е проведено ОС съответства на обявения в поканата за свикването му, че законът не изисква посочване на конкретните причини за изключване на съдружник в поканата за свикване на ОС, а изисква те да се съдържат в отправеното писмено предупреждение до съдружника – чл.126 ал.3 ТЗ, което в случая е спазено – видно от представеното писмено предупреждение до съдружника. Прието е още, че е налице надлежно представителство на съдружника [фирма] в проведеното ОС, като е посочено, че възражението за липса на представителна власт не е направено от съдружника – упълномощител, а от друг съдружник, но независимо от това от представеното пълномощно е видно, че пълномощникът, упълномощен да представлява [фирма], включва правото да упражни право на глас от името на дружеството при провеждане на всички ОС на [фирма], като гласува както прецени по всички обявени в дневния ред въпроси. Посочено е, че пълномощното е в изискуемата писмена форма и съдържа изрично упълномощаване за участие на пълномощника и гласуване на всички ОС на [фирма], включително и на процесното, с което са изпълнени изискванията на чл.137 ал.4 ТЗ. Прието е, че ищецът [фирма] е бил писмено предупреден за изключването му на основание чл.126 ал.3 т.2 и т.3 ТЗ, като при тази хипотеза законът не изисква представяне на срок за коригиране на поведението и възражението за незаконосъобразност, поради непредоставен срок е неоснователно. Според БАС в предупреждението в три точки са описани действия на [фирма], за които се твърди, че са насочени против интересите на [фирма], но действията в т.2 и т.3 не могат да се определят като неправомерно поведение на ищеца и не са основание за изключването му. Такива действия са само описаните в т.1 от предупреждението, а именно придобиването от [фирма] на недвижим имот – 1299.53 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор 81178.9.27 по КК на [населено място], които според предварителен договор от 17.07.2006 г. и нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство се следват на ответното дружество [фирма] като част от насрещна престация на учредителите към това дружество срещу задължение на дружеството да извърши строителство. БАС е изложил и съображения, че липсват основания за придобиването от [фирма] на посочения по-горе имот от споразумението от 01.08.2006 г. към предварителния договор, доколкото след подписване на споразумението учредителите по предварителния договор и приобретателят – строител са сключили окончателен договор за учредяване право на строеж в нотариална форма и в него не е възпроизведена клаузата от споразумението, а изрично е посочено, че прехвърлянето на земята на строителя [фирма] е част от насрещната престация на учредителя. Посочено е още, че [фирма] е придобило земята без да заплати нищо, според заключение на вещо лице пазарната стойност на имота е 73740 лв., с която сума [фирма] се е обогатило за сметка на [фирма] и с това ищецът е увредил [фирма], което е достатъчно основание за изключването му като съдружник. По тези съображения БАС е приел, че няма основание за отмяна на взетите решения от ОС в [населено място], тъй като не е установено противоречието им със закона или дружествения договор. Относно взетите решения от ОС в [населено място] е прието, че видно от приложения протокол за ОС същото се е състояло след изключването на [фирма] като съдружник в [фирма] при участието на единствения останал съдружник [фирма]. Исковете за отмяна на взетите решения на това ОС правилно са оставени без разглеждане от БОС, тъй като и според БАС ищецът [фирма] няма правен интерес да атакува тези решения, тъй като към момента на провеждане на ОС в [населено място] е бил изключен като съдружник с решение на проведеното в гр. Бургас ОС. Според БАС в отношенията между съдружниците взетото решение поражда незабавен ефект, докато предвиденият конститутивен ефект на вписването има действие само за трети лица.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. От значение за изхода на делото е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси: 1. „Допустимо ли е, в случаите, когато един от съдружниците в О. е упълномощил трето лице да го представлява в общото събрание на съдружниците, представителната власт на това лице да бъде оспорена, не само от съдружника – упълномощител, но и от всеки друг съдружник в дружеството.“ За разрешението на този въпрос са поддържа допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК., като не се излагат съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Така формулираният въпрос касае представителството на съдружника [фирма] в процесното събрание, но е необуславящ изхода на спора, нито е налице допълнителен критерий за селекция по соченото основание – чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Вярно е, че в мотивите си БАС е приел /както се посочи по-горе/, че възражение за липса на представителна власт следва да се направи от съдружника – упълномощител, но независимо от този довод е посочил, че е налице и редовно упълномощаване на представителя на съдружника [фирма] за участие в процесното ОС от представеното по делото пълномощно. 2. „Редовно ли е решението на ОС на съдружниците в О., гласувано от пълномощник по смисъла на чл.137, ал.4 от ТЗ, след като в пълномощното няма изрично формирана воля на упълномощителя за това, за кое събрание се отнася упълномощаването и как пълномощникът следва да гласува по поставените въпроси в дневния ред на събранието.“ За разрешението на този въпрос се твърди противоречиво разрешение с р. № 34/25.03.2013 г. на ВКС по т.д. № 144/2012 г. – чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Така поставеният въпрос е във връзка със спора, но не е налице противоречие между приетото от БАС и посоченото в решението на ВКС. В приложеното по делото пълномощно на представителя на [фирма] са конкретизирани правата на пълномощника да представлява [фирма], включително правото да гласува от името на дружеството при провеждане на всички ОС на [фирма] при конкретизация на гласуването – по своя преценка по обявените в дневния ред въпроси. С оглед на това пълномощно има всички основания да се приеме съответствие, а не противоречие на приетото от БАС с цитираното решение на ВКС. 3. „Необходимо ли е спазването на нотариална форма за валидност на онези договорни клаузи, уговорени между прехвърлителя и приобретателя на един недвижим имот, които клаузи не уреждат пряко прехвърляне на собствеността.“ За разрешението на този въпрос се твърди противоречие с цитирани решения на ВКС по ГПК и ГПК /отм./. Така формулираният въпрос е необуславящ изхода на спора, защото БАС не е коментирал и не е обосновал изводите си с формата, а с липсата на възпроизвеждане на предходни споразумения по предварителен договор в сключения окончателен такъв. 4. „Налице ли е /като основание за изключване на съдружник/ обогатяване на ищеца за сметка на ответното дружество, свързано с лишаването му от възможност за придобиване на земя…“ И за този въпрос се поддържа наличие на основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Разрешението на този въпрос е фактологично обусловено, като БАС е преценявал увреждането на дружеството от неговия съдружник каквото представлява и обогатяването на съдружник за сметка на дружеството по принцип. В този смисъл така поставеният въпрос е във връзка със спора, но доколкото е фактологично обусловен като разрешение, няма данни за противоречие с цитираната съдебна практика, постановена по обективно неидентични казуси. 5. Като пети въпрос се излагат общи твърдения за необсъдени в пълнота на някои доводи на въззивника, като се твърди противоречие с цитирана практика на ВКС. Твърденията имат връзка със спора, но с оглед липсата на конкретизация и всеобхватност при преценката на всички изложени от БАС съображения, няма основание да се приеме противоречиво разрешение с цитираните решения на ВКС, постановени по обективно неидентични казуси, изложени доводи, възражения и мотиви на решаващия съд. 6. „Изисква ли се предупреждение като предпоставка за законосъобразно изключване на съдружник в О. в хипотезата на чл.126 ал.3 т.2 и т.3 ТЗ.“ Така поставеният въпрос е във връзка със спора, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с цитираното решение на ВКС /р. № 3/19.02.2010 г. по т.д. № 482/2009 г./. Както се посочи по-горе БАС е приел наличие на предупреждение за изключването, връчено с поканата за ОС, с което предупреждение и в съответствие с цитираното решение на ВКС съдружникът е уведомен за намерението да бъде изключен на основание чл.126 ал.3 т.2 и т.3 ТЗ за конкретно посочени нарушения, предоставена му е възможност да се подготви за ОС, на което ще се разглежда този въпрос. 7. „Има ли правен интерес изключеният съдружник в О. да атакува, не само решението на ОС за изключването му, но и последващите решения на ОС, взети без самото решение за изключването да е влязло в сила и касаещи вътрешните отношения между съдружниците.” За този въпрос се твърди противоречиво разрешение с практика на ВКС – чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Така формулираният въпрос е във връзка със спора, макар и некоректно поставен с оглед изложените мотиви от БАС, но разрешението му е в съответствие с практиката на ВКС. В р. № 690/03.12.2008 г. по т.д. № 349/2008 г. се приема, че решенията на ОС, касаещи промяна на капитала и персоналния състав на съдружниците, избор и освобождаване на управител във вътрешните отношения на съдружниците пораждат назабавно действие, а предвиденият в чл.140 ал.1 ТЗ конститутивен ефект на вписването й намира своето проявление само за трети за същото дружество лица. В този смисъл е и приетото от БАС. Няма противоречие на обжалваното решение и с цитираното от касатора р. № 133/15.02.2010 г. по т.д. № 667/2008 г., което е по обективно неидентичен казус като обсъжда правния интерес на изключен съдружник да предяви конституционен иск по чл.74 ТЗ, който интерес не се изчерпва единствено от отмяната на незаконосъобразното решение, като тази преценка е извършена при предявения иск по чл.320 ГПК /отм./.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на БАС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски за настоящата инстанция, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива, нито има доказателства да е сторил разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 77/08.10.2014 г. на Бургаски апелативен съд, търговско отделение по в.т.д. № 196/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.