ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 967
София, 01.08.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на четвърти април две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА Ч
ЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1753/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. С. Т. срещу решение от 25.05.2010 год., постановено по гр.д № 3204 на Софийски апелативен съд , ГК, 2-ри състав, с което е оставено в сила решението по гр.д. № 38/2007 год. на Благоевградския окръжен съд , с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу „ А.- С – О.“, [населено място] иск за обявяване на сделката за покупко- продажба, изповядана с нот. Акт №81,t.VII, per. №5074, за недействителна спрямо него, както и за обезсилване на нотариалния акт.
В касационната жалба, се правят оплаквания за неправилност на
обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон,
нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост .
/касационни основания за отмяна по чл. 281,т.З ГПК./
Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира и разноски.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на жалбата по същество, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче предвидените в ГПК условия за допустимост на касационното обжалванеДа е формулиран материалноправен въпрос, който
да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и да е обусловил изхода на спора и неговото разрешаване да попада в една от хипотезите на чл. 280,ал.1,т1,2 и 3 ГПК.
Съображенията за това са следните:
С представеното по делото изложение като материалноправен въпрос се поставя този дали управителят на дружеството разполага с представителна власт да сключва предварителен договор без за това да е взето решение от Общото събрание на дружеството. Досежно този въпрос касаторът твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие със представените с изложението решения, постановени при усл. на чл. 218а ГПК / отм./ и по чл. 290 ГПК, поради което счита, че в случая е изпълнен както критерия по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, така и този по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК
За да постанови своето решение, въззивният съд е приел, че сключеният между страните предварителен договор, въз основа на който ищецът е легитимира като кредитор по отношение на ответното дружество, е недействителен като сключен от лице без представителна власт.В тази връзка се излагат съображения, че дружественият договор на ответника е предвиждал въпросите относно придобиването и отчуждаването на недвижими имоти и вещни права да бъдат от изключителна компетентност на Общото събрание на съдружниците като тези решения е следвало да се вземат единодушно от тях.Независимо, че предварителния договор за продажба на недвижим имот няма транслативен ефект, а обвързва страните само на облигационно основание, съдът е приел, че спрямо него следва да се приложат изискванията на дружествения договор спрямо разпоредителните сделки. Доколкото по делото не е установено Общото събрание да е взело решение за сключването на договора, управителят не е имал правомощието да сключва такъв договор и да упълномощи с по- големи от своите права лицето С. Т. , подписал договора от името на дружеството.
Тези съображения на съда действително влизат в противоречие с представените с изложението решения , където принципно е прието, че изискванията касаещи разпоредителни сделки на отделни търговски субекти не се отнасят до предварителните договори, предвид техния облигационен характер.
За да отхвърли предявеният иск обаче, въззивният съд приема и това , че дори другата теза / застъпена в представените с изложението решения/ да бъде споделена, при сключване на сделката, Т. е действал без представителна власт, доколкото упълномощаването за сключване на предварителния договор следва да бъде в писмена форма/ чл. 37 ЗЗД/, а той не е разполагал с такова пълномощно. Даденото му от управителя на дружеството пълномощно е общо, в него липсва изрична клауза, която да го оправомощава да сключи конкретния предварителен договор , поради което не може да се приеме, че изискването на чл. 37 ЗЗД е спазено.
Следователно изхода на спора в случая е обусловен не само от решаването на правния въпрос, посочен от касатора, но и от други решаващи мотиви, по отношение на които касаторът не е формулирал такъв. Останалите съображения, които се съдържат в изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК имат характер на оплаквания за неправилност на решението, които могат да бъдат разгледани в евентуално производство по чл. 290 ГПК,ако касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то
г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.05.2010 год., постановено по гр.д № 3204 на Софийски апелативен съд , ГК, 2-ри състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: