6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 968
С., 07.08.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1779 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 952 от 13.06.2011 година по гр.д. № 167/2011 година на Софийски апелативен съд е потвърдено решение № 425 от 19.10.2010 г. по гр.д. № 679/2009 г. на Врачански окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание 28, ал.1 ЗОПДИППД (отм. ДВ бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 19.11.2012 г.), предявен от К. за отнемане в полза на държавата от М. Х. Х. и К. Г. Г. на имущество, притежавано в съсобственост при равни права, съставляващо два апартамента и гараж в [населено място] и лек автомобил марка „Нисан”, както и да заплатят в полза на държавата сумата 1230 лева; за отнемане от М. Х. Х. на търговски обект – магазин за промишлени стоки в [населено място], лек автомобил марка „Рено” и сумата 113, 26 лева, както и да заплати в полза на държавата сумата 4243, 50 лева и иск за отнемане в полза на държавата от Х. М. Х. и П. И. Х. на имущество, съставляващо гараж и магазин, находящи се в [населено място]. В решението е прието за установено, че с влязла в сила присъда № 1053 от 05.07.2005 г. по н.о.х.д. № 648/2002 г. на Врачански окръжен съд, ответникът М. Х. Х. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 214, ал.2, т.1 вр. с ал.1 вр. с чл. 213а, ал.2, т.3, пр.1 и 3-то и т. 4 НК. Прието е за установено, че в проверявания период от 01.01.1985 г. до 10.09.2009 г. ответникът е придобил имущество на значителна стойност, без да е установен законен източник за придобиването му – разходите за периода надвишават приходите му (както и тези на семейството по време на брака му с ответницата К. Г. Г.) с 2751,90 минимални работни заплати. При така установените факти, съдът е формирал извод, че придобитото е свързано с престъпната дейност на ответника М. Х. Х. и отнел в полза на държавата и на основание чл. 4, ал.1 ЗОПДИППД придобитото от ответника М. Х. имущество и на основание чл. 4, ал.2 и на основание чл. 4, ал.1 ЗОПДИППД го е осъдил да заплати в полза на държавата полученото от имущество, прехвърлено на трети добросъвестни лица. На основание чл. 9 ЗОПДИППД е отнел имуществото, придобито от бившата му съпруга ответницата К. Г., а на основание чл. 8 ЗОПДИППД е отнел в полза на държавата имуществото, прехвърлено на родителите на М. Х. Х. – ответниците Х. М. Х. и П. И. Х..
Касационната жалба против въззивното решение е постъпила от М. Х. Х.. Поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросите: допустимо ли е да се приеме за установено без да е извършено надлежно доказване, че придобитото преди извършване на престъплението имущество е свързано с престъпната дейност; разпростира ли се приложното поле на ЗОПДИППД върху имущество, придобито преди извършване на престъпление по чл. 3, ал.1 от закона и разпростира ли се върху това имущество законно оборимата презумпция за придобиването му от престъпна дейност; приложима ли е тази презумпция и по отношение на лице, което не е извършило престъпление от кръга на посочите в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД, но не може да установи законен произход на средствата за придобиването му; следва ли да се диференцират имуществата придобити преди и след извършване на престъплението; административната и наказателна отговорност за недеклариране на доходи от законна дейност изключва ли отговорността по ЗОПДИППД; следва ли да се включват към източниците на средства за проверявания период и недекларираните доходи; ако се приеме, че стойността на имуществото е реалната му пазарна цена към момента на придобиването не следва ли да се държи и сметка за законните доходи към този момент и отнема ли се цялото имущество на проверяваното лице, когато за част от него е установен законен източник. Изложени са доводи, че така повдигнатите въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, както и за постановяване на въззивното решение в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд. Приложени са определение № 360 от 23.03.2011 г. по гр.д. № 1274/2010 г. ІІІ г.о. ВКС; определение № 432 от 18.04.2011 г. по гр.д. № 1617/2010 г. ІІІ г.о. ВКС; решение № 471 от 06.07.2010 г. по гр.д. № 641/2009 г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 89 от 29.01.2010 г. по гр.д. № 717/2009 г. ІІІ г.о. ВКС.
Срещу решението на Софийски апелативен съд е постъпила касационна жалба и от Х. М. Х. и П. И. Х. в частта му за отнемане на притежаваното от тях имущество. Поддържа се, че разрешаването на обуславящите изхода на делото въпроси (след уточнението им съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС) кои са подлежащите на установяване факти за оборване на презумпцията по чл. 8, ал.2 ЗОПДИППД и следва ли съдът да обсъди свидетелските показания, оборващи презумпцията за знание, са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроси, идентични с изведените в касационната жалба от М. Х. Х., за обосноваване на което са приложени горепосочените съдебни актове, както и решение № 834 от 23.12.2010 г. по гр.д. № 1417/2009 г. на ІV г.о. ВКС.
Ответникът по касационната жалба Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, счита, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски за защита от юрисконсулт.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд са неоснователни.
Повдигнатите в касационните жалби въпроси по приложението на ЗОПДИППД са намерили разрешение в установената практика на Върховния касационен съд, която практика е съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт.
На въпросът допустимо ли е да се приеме за установено без да е извършено надлежно доказване, че придобитото преди извършване на престъплението имущество е свързано с престъпната дейност е даден отговор в решение № 607 от 29.10.2010 г. по гр.д. № 1116/2009 г.; решение № 834 от 23.12.2010 година по гр.д. № 1417/2009 г. и решение № 806 от 10.02.2011 г. по гр.д. № 1335/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, постановени в производство по чл. 290 ГПК, съгласно които предпоставките, при които в производство по иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД съдът постановява отнемане на имущество в полза на държавата са лицето да е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл. 3, ал.1 ЗОПДИППД или да е налице условие по чл. 3, ал. 2 ЗОПДИППД и въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпната дейност. В съответствие с така установената практика, въззивният съд е постановил отнемане на имуществото след констатация, че лицето е осъдено за престъпление по чл. 214, ал.2, т.1 вр. с ал.1 вр. с чл. 213а, ал.2, т.3, пр.1 и 3-то и т. 4 НК (изнудване с цел набавяне на имотна облага чрез заплаха за увреждане на имущество); че не е установен законен източник за придобиване на имуществото и след като е формирал основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност. Съдът е съобразил и доказателствата за съдебното минало на ответника (осъждан през 1988 г. за кражба на лично имущество; през 1989 г. за документна измама и спекула и изтърпявал през 2009 година присъда лишаване от свобода в Италия) и в съответствие със съдебната практика (решение № 530 от 03.04.2012 г. по гр.д. № 1723/2010 г. на ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно което реабилитацията като институт на наказателното право заличава факта на самото осъждане и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват с него – чл. 85, ал. 1 НК, но не заличава факта на престъплението), е формирал основателно предположение, че процесното имущество е придобито от престъпна дейност съпоставяйки данните за съдебното минало с доходите на ответника в проверявания период и стойността на придобитото имущество.
Въпросите изключват ли административната и наказателна отговорност за недеклариране на доходи от законна дейност отговорността по ЗОПДИППД и следва ли да се включват към източниците на средства за проверявания период и недекларираните доходи е намерил разрешение в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 806 от 10.02.2011 г. по гр.д. № 1335/2009 г. на ІV г.о. и решение № 56 от 28.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1601/2010 г., IV г. о. ВКС, съгласно които наказателната и административна отговорност за недеклариране на доходи нямат отношение към отговорността по ЗОПДИППД, а недекларирането на средства, не рефлектира върху извода законен ли е източникът им. Така повдигнатият въпрос обаче не е обуславящ изхода на спора, тъй като по делото не е установено , че ответникът М. Х. е придобил средства от законен източник, извън декларираните в годишните данъчни декларации за проверявания период.
Въпросът разпростира ли се приложното поле на ЗОПДИППД върху имущество, придобито преди извършване на престъпление по чл. 3, ал.1 от закона; разпростира ли се върху това имущество законно оборимата презумпция за придобиването му от престъпна дейност и следва ли да се диференцира имуществото придобито преди и след извършване на престъплението е разрешен в решение № 671 от 9.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 875/2010 г., IV г. о., ГК и решение № 1 от 21.03.2011 г. по гр.д. № 697/2010 г. ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно които ЗОПДИППД не изисква собствеността да бъде придобита чрез престъпление – придобитото не може да се отнеме от дееца, тъй като не е негова собственост. ЗОПДИППД касае хипотези, в който придобиването на имущество е законно извършено, но средствата, с които придобиването е извършено, нямат законен източник и в този смисъл е ирелевантно дали имуществото е придобито от ответника преди да бъде осъден – при основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпна дейност то подлежи на отнемане и в този случай.
В съответствие с установената съдебна практика са и изводите на въззивния съд по въпросите относно начина на определяне на стойността на имуществото и определяне на съотношението между придобитото и законните доходи на ответника към момента на придобиването. В постановени по реда на чл.290 ГПК решение № 89 от 29.01.2010 г. по гр.д. № 717/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 671 от 9.11.2010 г. по гр.д. № 875/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 323 от 20.10.2011 г. по гр.д. № 1135/2010 г. ІІІ г.о. е прието, че стойността на имуществото се определя съобразно реалната му придобивна цена, както и че подлежили имуществото на отнемане се преценява при съпоставяне на придобивната му стойност с доходите на лицето към момента на придобиването. В съответствие с така установената практика, възизивният съд е формирал извода си за липса на законен източник на доходи за придобиване на имуществото на ответника М. Х. въз основа на доказателствата, че през целия проверяван период, в т.ч. към момента на придобиване на всяко от имуществата, разходите на ответника и семейството му значително са надхвърляли придобитите от законен източник средства.
Въпросът приложима ли е законно оборимата презумпция, че имуществото е придобито от престъпна дейност и по отношение на лице, което не е извършило престъпление от кръга на посочите в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД, но не може да установи законен произход на средствата за придобиването му не следва да бъде обсъждан. Извън обстоятелството, че въпросът не е обуславящ изхода на делото, тъй като ответника М. Х. е осъден за престъпление от кръга на посочите в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД, то приложното поле на закона е посочено точно в чл. 3 от закона, по реда на който имуществото се отнема не въз основа на законно оборима презумпция, че имуществото е придобито от престъпление, а след формиране на основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване по въпросите за оборване на презумпцията по чл. 8, ал.2 ЗОПДИППД, както и следва ли съдът да обсъди свидетелските показания, оборващи презумпцията за знание. Несъмнено за оборване на презумпцията за знание по чл. 8, ал.2 ЗОПДИППД, въведена по отношение на кръг от лица, намиращи се в близки родствени отношения, даващи основание да се предполага симулативност на прехвърлянето, страната разполага с всички доказателствени средства, в т.ч. и свидетелски показания, които следва да бъдат обсъдени от съда при формиране на изводите му относно добросъвестността на придобилия имота, в който смисъл е и утвърдената съдебна практика. В съответствие с установената съдебна практика, въззивният съд е обсъдил доказателствата относно добросъвестността на ответниците Х. М. Х. и П. И. Х. – родители на ответника М. Х., не само въз основа на свидетелски показания, установяващи, че родителите не са споделяли за осъждания на сина си, с което презумпцията за знание не се опровергава, но и с оглед данните за цялостното съдебно минало на сина им в периода след 1988 г. и съвместното им обичайно местопребиваване в [населено място].
Не са налице и основания за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 288, ал.1, т.2 ГПК. Приложените определения по чл. 288 ГПК не формират съдебна практика по смисъла на чл. 288, ал.1, т.2 ГПК ( т. 3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГТК ВКС). Липсва противоречие и по изведените от касаторите въпроси между изводите, формирани в обжалваното решение и тези в решение № 471 от 06.07.2010 г. по гр.д. № 641/2009 г. ІІІ г.о. ВКС, решение № 89 от 29.01.2010 г. по гр.д. № 717/2009 г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 834 от 23.12.2010 г. по гр.д. № 1417/2009 г. на ІV г.о. ВКС. В съответствие с посочената съдебна практика, въззивният съд е съобразил действителната стойност на имуществото към момента на придобиването му, както и че когато приобретателят е в определена степен на родство (роднина по права линия), даваща основание да се изключи добросъвестността му е приложима презумпцията по чл. 8, ал.2 ЗОПДИППД.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал. 8 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в производството по чл. 288 ГПК за защита от юрисконсулт в размер на минималното адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 952 от 13.06.2011 година по гр.д. № 167/2011 година на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА М. Х. Х. с ЕГН [ЕГН]; Х. М. Х. с ЕГН [ЕГН] и П. И. Х. [ЕГН] да заплатят на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, [населено място] сумата 6357 (шест хиляди триста петдесет и седем) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: