3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София, 31.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 1999/2018 година.
Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. А. В. против определение № 75 от 26. 03. 2018 г. по гр. д. № 3964/2016 г. на ВКС, I ГО, с което е оставена без разглеждане подадената от В. А. В. молба вх. № 1278 от 06. 02. 2018 г. за изменение на определение № 133 от 20. 06. 2017 г. по гр. д. № 3964/2016 г. на ВКС, I ГО, постановено по реда на чл. 248 ГПК, и В. А. В. е осъдена да заплати на В. В. К., като [фирма], сумата 100 лв. разноски за производството. Поддържа се недопустимост на определението, като постановено по незаявена претенция по чл. 248 ГПК, вместо по предявеното искане по чл. 253 ГПК. Излагат се съображения и за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Иска се отмяната му.
Ответникът по частната жалба В. В. К., като [фирма], чрез адв. С. В., САК, изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от В. А. В. молба вх. № 1278 от 06. 02. 2018 г., съставът на ВКС е приел, че със същата е заявено искане за изменение на определение № 133 от 20. 06. 2017 г. по гр. д. № 3964/2016 г. на ВКС, 1 г.о. чрез намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение от 2000 лв. на 642, 89 лв., поради допусната грешка при определяне цената на иска за собственост, което е довело и до грешка при изчисляване минималния размер на адвокатското възнаграждение. Квалифицирал е искането по чл. 248 ГПК и е приел същото за недопустимо, тъй като по идентично искане, направено с молба вх. № 7318/28. 06. 2017 г., съставът се е произнесъл с определение № 15 от 19. 01. 2018 г. по същото дело, приемайки го за недопустимо и оставяйки го без разглеждане. Изводът за недопустимост на молба вх. № 1278 от 06. 02. 2018 г. е аргументиран и с разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, предвиждаща еднократна възможност за изменение на определението, с което е приключило касационното производство, в частта за разноските.
Определението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Неоснователен е доводът за недопустимост на същото, поради постановяването му по незаявена претенция. От изложените в молба вх. № 1278 от 06. 02. 2018 г. фактически и правни твърдения, както и от съдържащото се в нея искане е видно, че със същата се претендира изменение на определение № 133 от 20. 06. 2017 г. по гр. д. № 3964/2016 г. на ВКС, 1 г.о. (постановено по реда на чл. 248 ГПК и изменящо определение № 106 от 24. 02. 2017 г. по гр. д. № 3964/2016 г. на ВКС, 1 г.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, в частта за разноските, чрез намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение от 2730 лв. на 2000 лв.) и намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, направени в производството по чл. 288 ГПК, от 2000 лв. на 642, 89 лв. Така заявената претенция правилно е квалифицирана по чл. 248 ГПК, предвиждаща специален ред за изменение на съдебен акт в частта за разноските, включително и в хипотезите на допусната грешка при определяне цената на иска или математическа грешка при пресмятането, която грешка е от значение при определяне минималния размер на дължимо адвокатско възнаграждение.
Искането по чл. 248 ГПК правилно е преценено като недопустимо. Изводът за това следва от предвидената в процесуалния закон /чл. 248 ГПК/ еднократна възможност да се иска, в съответен срок, изменение на приключващия производството съдебен акт в частта за разноските, следва от липсата на уредена възможност за изменение, на основание чл. 248 ГПК, на постановено по чл. 248 ГПК определение в частта му, съдържаща произнасяне по искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските, следва и от наличното по делото произнасяне (с определение № 15 от 19. 01. 2018 г.) по допустимостта на по-рано подадена идентична молба вх. № 7318/28. 06. 2017 г.
Неоснователен е и доводът за незаконосъобразност на определението в частта му, с която В. В. е осъдена да заплати на В. К., в качеството му на едноличен търговец, сумата 100 лв. разноски за производството. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. Определението от 26. 03. 2018 г. има самостоятелен характер и същото приключва поредно образувано недопустимо производство по чл. 248 ГПК, инициирано с поредна недопустима молба, след вече приключило производство по чл. 248 ГПК за изменение на определение по чл. 288 ГПК в частта за разноските. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 81 ГПК, определението следва да съдържа произнасяне и по направените от страните искания за разноски. Ответникът по молбата В. К. е направил искане за присъждане на разноски в размер на 100 лв. за адвокатско възнаграждение за изготвяне на писмен отговор по молба вх. № 1278 от 6. 02. 2018 г. и е доказал извършването на разходите с представения договор за правна защита и съдействие № 15/21. 02. 2018 г. и пълномощно към него, а отговорността за разноските правилно е възложена на молителката, съобразно изхода на производството.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 75 от 26. 03. 2018 г. по гр. д. № 3964/2016 г. на ВКС, I ГО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: