3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 978
С., 11,12,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №841/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „ЕС Д. и К.” – [населено място], С. Т. Г., И. Т. М. и И. М. М. против решение от 08.01.2014 г. по гр.д. № 12883/2012 г. на Софийски градски съд .
Ответникът по касационната жалба – [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите са поддържали, че съдът е приел наличието на договор за продажба, сключен между страните – търговски дружества, позовавайки се на експертизата по която, вещото лице било работило по приложени от ищеца доказателства на чужд език, като в съдебно заседание експерта заявил, че не владее чуждия език, на който били съставени документите. Страната е посочила, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, чийто текст е възпроизвела. Поставен като процесуалноправен е въпроса – „ Дали е допустимо да се приеме доказателство по делото документ, който е съставен на чужд език без да е съпроводен със заверен препис на български език”-. Този въпрос страната е свързала с основанието по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК като е сочила практика на ВКС- определение на същия съд по ч.т.д. №295/08г., а също и е поддържала, че бил решаван противоречиво от съдилищата,като са изброени актове на различни съдилища. Поставен е въпроса .- „ Следва ли съдът да кредитира като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза, която е изготвена въз основа на доказателства, които не са представени в съответствие със закона, а именно документи съставени на чужд език, които не са съпроводени със заверен препис на български език”. Посочено е общо, че по този въпрос нямало задължителна практика по чл.290 ГПК, поради което било налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Други доводи не са развити.
Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Поставените от тях въпроси нямат характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./.Този извод се налага от това, че и двата поставени въпроси са свързани не с решаващите изводи на съда, който не е обосновавал решението си извеждайки основателността на иска от представените фактури на И., а с неустановени по делото твърдения на касатора. За да мотивира основателност на предявения иск, решаващият състав е приел, че от приетата съдебно счетоводна експертиза е установено, че в счетоводството на ответното дружество по сметка № 401 доставчици към 31.12.2009г. фигурира задължение към ищеца в размер на 15294лв. като експерта е посочил и на какво се дължи разликата с претендираната сума. Направен е извод, че макар и представените протоколи да не са подписани от ответното дружество, същите са надлежно двустранно осчетоводени от страните а от счетоводните документи съгл. чл.55 ТЗ могат да бъдат направени изводи относно сключване на сделката.С оглед липсата на поставен правен въпрос,страната не е обосновала и валиден довод и за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.Тя изцяло в контекста на поддържаните си оплаквания е развила оплакване за неправилност на решението, което принципно е неотносимо към производството по чл.288 ГПК.Извън това сочената практика е ирелевантна и поради това, че между разглежданите хипотези в тези актове и разгледаната от въззивния съд не е налице фактически идентитет, който да обуславя различие при решаването на конкретен правен релевантен въпрос, тъй като както вече бе обосновано решаващите изводи на съда нямат връзка с поставените и мотивирани с тази практика въпроси.
С оглед така представеното изложение не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.01.2014 г. по гр.д. № 12883/2012 г. на Софийски градски съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: