О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 978
София, 24.07. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на пети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1494 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационни жалби, подадена срещу въззивно решение № 4812/25.06.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 14350/2011 г.
Въззивният съд, като изменил първостепенния съдебен акт, осъдил М. А. Я. да заплати на М. Р. Я. сумата от 9 409,25 лв., на осн. чл. 59 ЗЗД и отхвърлил иска за разликата до 18 818,50 лв. Присъдил в полза на ищцата М. Я. съдебноделоводни разноски в размер на 768,22 лв. и я осъдил да заплати на М. Я. 509,37 лв. съдебноделоводни разноски съразмерно отхвърлената част от иска.
Ищцата М. Я. обжалва въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер и съдебноделоводните разноски, като излага съображения за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване на претенцията й в пълен размер, както и присъждане на съдебноделоводните разноски за всички инстанции.
Насрещната страна по касационната жалба, М. А. Я. не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Той обжалва въззивното решение в частта, с която е осъден да заплати сумата от 9 409,25 лв., както и относно разноските. Твърди неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, и моли за отмяната му, както и отхвърляне изцяло на иска и присъждане на съдебноделоводните разноски по делото.
Насрещната страна по жалбата, М. Я., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, като е изложила доводи за неоснователност на оплакванията, залегнали в повдигнатите от М. Я. въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена; няма становище по въпроса за допускане на касационното обжалване в процедурата по чл. 288 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими.
Подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовават двамата жалбоподатели, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
М. Р. Я. е предявила против бившия си съпруг М. А. Я. иск за сумата 22 609 лв. – половината от изплатени от нея, по време на фактическата им раздяла, кредити, със средствата от които е било придобито имущество в режим на съпружеска имуществена общност.
Въззивният съд осъдил М. А. Я. да заплати на М. Р. Я. сумата от 3 700 лв., представляваща половината от изплатените през периода март 2006 г. – ноември 2007 г. вноски по договор за кредит № ЛО-189-Д/06.11.2002 г. и 9 409,25 лв., представляваща половината от платени в периода март 2006 г. – януари 2010 г. вноски по договор за кредит № ЛИ-56-Д/03.06.2004 г. за придобит ? ид.ч. от недвижим имот.
Съдът установил, че със средствата от първия кредит са закупени движими вещи, представляващи обзавеждане на семеен за страните имот, а със средствата от втория /ипотечен/ кредит, е платена цената на недвижим имот, описан в нот.акт № 56/2004г. Приел е, че движимите вещи и недвижимият имот са станали съпружеска имуществена общност, с оглед момента на придобиването им и на основание приложимата към този момент норма на чл.19 от СК /отм./. Съдът е посочил, че между страните били породени облигационни правоотношения, които не рефлектират върху собствеността на придобитото имущество. Установил е, също така, че погасяването на задълженията по кредитите, през процесните периоди, е било по време на фактическата раздяла между страните, а за част от втория кредит и след развода на страните, /за времето 14.10.2008г.- м.01.2010г./, като било плащано само от съпругата, с нейни лични средства. Съдът е приел, че съпругът не е участвал в погасяването на заемите и по този начин е спестил за себе си разходи от една страна, а от друга – придобил права върху закупените, с отпуснатите по заемите средства, движими вещи /обзавеждане/ и недвижим имот. Съдът установил още, че закупеният с ипотечния кредит недвижим имот е придобит в съсобственост с трето лице – Ф. Д. Л.. Съдът, като приложил чл.30,ал.2 от ЗС, е пиел, че Я. от една страна и Л. – от друга, са придобили по ? ид.ч. от имота. При тази хипотеза, е направен извод, че съпругът Я. дължи на ищцата половината от стойността на ? ид.ч. от имота. Без значение е, че Я. е платила цялата сума, защото за дела, придобит от Л., вземането й е към него. За разликата над 9.409,25лв. до 18.818,50лв. искът, касаещ вземането по втория кредит, е отхвърлен.
Ищецът – касатор М. Р. Я. е поставила въпросите: Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269, ал. ГПК и ограничен ли е възззивният съд в проверка до посоченото в жалбата; какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционнитя съд не е извършил доклад съгасно чл. 146 ГПК, респективно докладът му е непълен или негочен. Поддържа се противоречие с т. 10 от ТР № 1/2001 г. ОСГК ВКС и Решение № 57/2012 г. по гр.. № 212/2011 г. на ІV ГО ВКС.
Ответникът – касатор М. А. Я. се е обосновал с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като е поставил следните правни въпроси: Допустимо ли е допълване на искова молба по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК, без да са налице предпоставките за това, а именно, да са напавени оспорвания от ответника с отговора на исковата молба; допустимо ли е чрез допълване на твърдения по иска да се постигне като резултат изменение на иск, без да са налице предпоставките, въведени то ГПК за това; правилно ли е съдебното решение, когато са допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада на първоинстанционния съд, които на се били поправени или взети педвид от въззивния съд, въпреки изричното им посочване във въззивната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По касационната жалба на М. Р. Я.:
Въпросът за правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на въззивното дело и във връзка с доклада, са разрешени по задължителен начин с ТР 1-2013-ОСГТК ВКС, като постановеното от Софийски градски съд в обжалваното решение, е собразено с дадените в тълкувателния акт разяснения. Съдът е разгледал спора в рамките на оплакванията във въззивната жалба, в която – на стр. 4, съответно на стр. 8 от въззивното дело, изрично е въведено оплакване, че първостепенният съд не е установил правилно фактите относно сделката по нотариален акт № 56/2004 г., по която съпрузите са придобили само 1/2 ид.ч. от имота, а другата ? ид.ч. е притежание на трето лице. Правните доводи, които въззивникът е направил в тази връзка обаче не са обвързващи за въззивната инстанция. Няма основания да се прави нов доклад по делото от въззивната инстанция, ако тя достигне до други фактически и правни изводи, различни от първостепенния съд, без това да се дължи на процесуални нарушния, които да са и изрично въведени в предмета на въззивното производство, чрез въззивната жалба или отговора към нея. В случая, още повече, въззивният съд не е и установил допуснати от Софийски районен съд неточности в доклада по чл. 146 ГПК, а е достигнал до други фактически изводи, при наличните доказателства, относно правата по сделката от 2004 г.
В заключение, не се установява хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на която се основава касатора М. Я. и нейната жалба не следва да се допуска до касационно разглеждане.
По касационната жалба на М. А. Я.:
Въпросът, свързан с тълкуването на чл. 143, ал. 2 ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване, защото нормата е ясна и не създава затруднения в практиката; установената съдебна практика не се нуждае от осъвременяване или промяна; не са представени доказателства, установяващи наличие на противоречива съдебна практика, нито има допуснато от въззивния съд противоречие със задължителна за него съдебна практика. Ясно е, че изясняването на фактическата страна на спора, чрез поясняване и допълване на исковата молба и на отговора по нея, е действие, което се следва не само във връзка с оспорвания на насрещната страна, в хипотезата на чл. 143, ал. 2 ГПК. Съдът, съгласно чл. 143, ал. 1 и чл. 145 ГПК активно съдейства за изясняване на фактическата страна на спора, включително чрез поставяне на въпроси и на двете страни за изясняване на фактите, както и чрез указания да конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях. В случая, освен това, няма и допълване на исковата молба в процедура по чл. 143 и сл. ГПК.
Въпросът дали е допустимо, чрез допълване на твърдения по иска, да се постигне като резултат изменение на иск, без да са налице предпоставките, въведени то ГПК за това, е ирелевантен, защото съдът се е произнесъл точно по иска, с който е сезиран. Не е извършено изменение на иска по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК. Правните доводи и сочене на правна квалификация от страните, не съставлява нито допълнение, нито изясняване на иска, а още по-малко негово изменение. Възражението на ищцата, че ответникът не е полагал грижи и труд за издръжка на семейството пък е насрещно оспорване на негово твърдение в отговора. То не е и ново твърдение за нов факт, защото в исковата молба изрично е посочено, че Я. е погасявала с лични средства кредитите, по време на фактическата раздяла със съпруга и неговото участие под каквато и да било форма, било изключено.
Въпросът, във връзка с доклада на втората инстанция, е изяснен с ТР 1-2009-ОСГТК ВКС – само, когато във въззивната жалба се съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Съдът служебно поправя доклада, когато, с оглед интереса на страна или характера на производството, е длъжен да следи служебно изцяло за правилността на решението, а също и когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, за да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, дава указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на доказателства.
При допуснатите нарушения на съодпроизводствените правила, включително и във връзка с доклада, решението е неправилно, когато тези нарушения са съществени – обусловили са крайния резултат по спора.
В случая, поставеният процесуалноправен въпрос: правилно ли е съдебното решение, когато са допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада на първоинстанционния съд, които на се били поправени или взети педвид от въззивния съд, въпреки изричното им посочване във въззивната жалба, е и неотносим към постановеното от съда, защото той изрично се е аргументирал, че няма допуснати нарушения от първата инстанция, които да налагат повтаряне на доклада. Евентуалното несъгласиео на страната със заключението на второстепенния съд, че в първоинстанционното производтво не са допуснати процесуални нарушения, няма отношение към повдигнатия правен проблем.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по жалбата на М. Я..
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 4812/25.06.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 14350/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: