3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
гр. София, 16.02.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 07 февруари, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №385/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма] –гр.Р. срещу решение №273 от 07.12.2010 г. по в.т.д. №114/2010 на АС-Велико Търново, с което е отменено първоинстанционното решение №57/24.06.2010 г. по т.д. № 307/09 на ОС-Русе и вместо него е постановено отхвърляне на иска на касатора срещу [фирма] –гр.Р. за сумата от 60 000 лева-неустойка , съгласно уговорката в т.9 от предварителния договор за продажба на недвижим имот, сключен между страните на 04.09.2008 г. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска със законните последици.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят твърди наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.2 и т.3 от ГПК.
Ответната страна по касационната жалба изразява становище за липсата на посоченото основание за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за присъждане на сумата от 60 000 лева-неустойка , съгласно уговорката в т.9 от предварителния договор за продажба на недвижим имот, сключен между страните на 04.09.2008 г .. Според съдържанието на същия , ответникът [фирма] в качеството си на продавач се е задължил да прехвърли на ищеца [фирма] –гр.Р. правото на собственост върху недвижим имот описан в същия в едноседмичен срок от датата на плащане на пълния размер на договорената цена от 200 000 лева, при положение, че цената е следвало да се плати, както следва: в брой 30 000 лева на дата на сключване на договора, а остатъка от 170 000 лева до 04.10.2008 г.. При неизпълнение на задълженията на продавача за прехвърляне собствеността върху имота, последният дължи на купувача неустойка в двоен размер на получената в брой сума от 30 000 лева.В самия договор –т.7 продавачът е заявил, че върху имота, предмет на предварителния договор има тежести. Решаващият състав е преценил, че доказателствата за отпуснат кредит в полза на дружеството-ищец за закупуване на имота по предварителния договор в размер на кредита 98 170 евро не водят до извода за отказ на продавача да продаде имота, тъй като първо: не се установява така тегленият от купувача кредит да е стигнал до знанието на продавача чрез връчване на гаранционното писмо, нито изобщо купувачът-ищец да е уведомил по какъвто и да е способ продавача за готовността да заплати остатъка от цената до договорената за плащане дата 04.10.2008 г. или да я е заплатил и да поканил последния пред нотариуса за изповядване на сделката. Съдът е обърнал внимание и на това, че усвояването на сумата по кредита е ще се извърши до 26.01.2009 г., т.е. след договорената в предварителния договор дата за заплащане на дължимия остатък от цената от страна на купувача на продавача, което плащане е предпоставка за възникване на задължението за прехвърляне на правото на собственост от страна на последния, отказът от което пък се обезпечава с процесната договорна неустойка, съгласно клаузата в т.9 от предварителния договор между страните. С оглед изложеното искът по чл.92 от ЗЗД е отхвърлен с аргументи, че не се доказва виновно неизпълнение от страна на ответника като продавач по предваритения договор. Направен е и изводът, че самият договор не е надлежно развален, поради което действието му продължава и към датата на даване ход на устните състезания пред въззивната инстанция, без обаче в мотивите на въззивния акт последната констатация да е изрично свързана с невъзможността за присъждане на неустойка.
Жалбоподателят сочи като правни въпроси от значение за изхода на спора следните: представлява ли развалянето на договора предпоставка за уважаването на иск за неустойка и дали за последното не е достатъчно самото договорно неизпълнение, както и това, как следва да се формулира самата уговорка за неустойка. Твърди наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.2 и т.3 от ГПК
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Както вече се посочи по-горе, за да отхвърли иска, съдът е преценил, че не се доказва виновно неизпълнение от страна на ответника като продавач по предваритения договор. Изводът, че самият договор не е надлежно развален, поради което действието му продължава и към датата на даване ход на устните състезания пред въззивната инстанция не е изрично свързан с невъзможността за присъждане на неустойка. Ето защо правната воля на съда, чийто израз е обжалваното решение не е в зависимост от отговорите на поставените от касатора правни въпроси: представлява ли развалянето на договора предпоставка за уважаването на иск за неустойка и дали за последното не е достатъчно самото договорно неизпълнение, както и това, как следва да се формулира самата уговорка за неустойка и в този смисъл последните не се явяват обуславящи обжалваното произнасяне от въззивния съд.
Според становището изразено в т.1 на ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос, който да е обуславящ изхода на конкретния спор само по себе си е основание за недопускане до касация, поради което такава не следва да се допуска по отношение на обжалваното решение.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №273 от 07.12.2010 г. по в.т.д. №114/2010 на АС-Велико Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.