4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 98
Гр. София, 26. 05. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 20 април през 2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
При участието на секретаря В. П.,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №6186/14 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на В. Б. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №1516/14 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, след констатацията, че обжалваното решение противоречи на задължителната практика на ВКС – ППВС №4/64 г., т.11 и практиката на съдилищата по въпросите: за приложимостта на разпоредбата на чл.349, ал.6 ГПК / чл.288, ал.7 ГПК, отм./ при извършена делба и постановено уравнение на дяловете по реда на чл.353 ГПК/ чл.292 ГПК, отм./ и от кой момент настъпва вещно – прехвърлителното действие на съдебното решение за извършване на делба по чл.353 ГПК / чл.292 ГПК, отм./.
Касаторът В. Б. поддържа жалбата си и моли въззивното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови ново, с което да бъде признато вземането му по чл.59 ЗЗД в размер на 8 258 лв. спрямо ответницата по иска.
Ответницата по жалбата Г. С. я оспорва като неоснователна. Без да обсъжда и споделя изводите на въззивния съд по въпросите, във връзка с които е допуснато обжалването, намира, че въззивното решение като краен резултат е правилно, поради липса на предпоставките за обезщетяване на ищеца по чл.59 ЗЗД, обсъдени подробно в решението на първоинстнационния съд.
ВКС при разглеждане на касационната жалба намира следното:
По въпросите, по които е допуснато обжалването:
Въззивният съд е отхвърлил иска по чл.422 ГПК, вр. с чл.59 ЗЗД, като е приел, че ищецът не се легитимира като собственик на процесния първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, поставен в негов дял по делба, с решение на Районен съд Смолян по гр.д. №182/08 г., вл. в сила на 17.02.10 г. В шестмесечния срок от влизане в сила на възлагателното решение по делбеното дело, той не е изпълнил задължението си спрямо ответницата по иска да й изплати присъдената с решението сума за уравнение на дяловете. На осн. чл.349, ал.6 ГПК вещно правното действие на вл. в сила възлагателно решение настъпва при отлагателно условие – изпълнение на задължението за плащане на паричното уравнение, ведно със законната лихва в шест месечен срок от влизане на решението в сила. При неизпълнение на това задължение, възлагателното решение се обезсилва по право въз основа на писмена молба до делбения съд и се възстановява висящността на делбеното производство във втората фаза.
Тези изводи са неотносими към начина, по който в случая е извършена делбата – на осн. чл.292 ГПК , отм. / чл.353 ГПК/, като наследствените имоти са разпределени между съделителите, без да се тегли жребий. С ПП-4-64, чиято актуалност се запазва при непроменената уредба на извършване на делбата по чл.292 ГПК, отм. / чл.353 ГПК/, се приема, че правото на собственост при разпределение на делбените имоти по чл. 292 ГПК се придобива от влизане на решението в сила и лихва се дължи от същия момент по аналогия с чл. 200, ал. 3 ЗЗД. В случаите, когато делбата се извършва по реда на чл. 287 и 291 ГПК, т. е. когато се съставя разделителен протокол и имотите се получават чрез жребий, а също така и когато по реда на чл. 292 ГПК съдът извършва делбата между съделителите, без да се тегли жребий, законът не е предвидил възможността да се обезсилва постановеното решение по извършване на делбата, когато някой от съделителите не е изпълнил задълженията си, т. е. когато не е изплатил разликата в цените на разпределените имоти. Тъй като неотменимостта и неизменяемостта на решенията от съда, който ги е постановил, е основно начало, а възможностите за обезсилването им са предвидени в закона като изключение от това начало, обезсилването на решение по чл. 292 ГПК не може да се признае за законосъобразно – р. по гр.д. №288/85 г. на първо г.о. на ВС, опр. по гр.д. №9/2000 г. на първо г.о. на ВКС.
По основателността на жалбата: решаващият извод на въззивния съд за отхвърляне на иска е неправилен – ищецът е собственик на процесния първи етаж от триетажната жилищна сграда в [населено място]. Завел е иска по реда на чл.422 ГПК за установяване на вземането си за обезщетение по чл.59 ЗЗД за ползването на имота от ответницата без основание за периода от 17.02.10 г., когато с влизане в сила на решението за делба е станал собственик на етажа, до 12.08.13 г. в размер на 8 300 лв.
Ответницата по иска го е оспорила с твърдение, че не е владяла имота в процесния период – не е имала ключ от първия етаж и от входната врата на къщата, а намиращият се на етажа багаж на родителите на нейния съпруг, които живели в имота до 2005-06 г., изнесла веднага след като получила достъп до етажа в началото на 2014 г..
От събраните по делото доказателства – св. показания, които съдът преценява по чл.172 ГПК, отчитайки роднинските връзки на двете групи свидетели със страните, и данните от полицейските преписка по повод достъпа до имота, се установява, че на процесния етаж били оставени вещи на ответницата и на нейни роднини – свекър и свекърва, живели заедно със семейството й на етажа/св. С., съпруг на ответницата/. Тя напуснала имота през 2004 г., а семейството на родителите на съпруга й – през 2005-06 г., когато ищецът спрял захранването му с ел. енергия. От показанията на св. С. се установява, че патронът на входната врата на първия етаж и на къщата бил сменен през 2008 г. Вещите били изнесени от ответницата и съпруга й окончателно в началото на 2014 г., след като тя получила със съдействието на полицията ключ от имота – св. М. С., Б. и С.. Преди това, при висящност на делото за делба, ответницата изнесла някои вещи от етажа през терасата до първия етаж /св. С., В. Б., С./. Няма данни след приключване на делбеното дело с разпределяне на етажите между сънаследниците с вл. в сила решение от 17.02.10 г., ищецът да е потърсил ответницата, за да й даде достъп до своя етаж с цел опразването му от вещите й, макар да знаел, че тя прави опит да изнесе багажа си през терасата към етажа – св. С.. Етажът е с площ от 109 кв.м., а останалите там вещи са преносими битови / мебелите били подарени от родителите на съпруга на ответницата на братята й, единствената по –обемна вещ , която тя изнесла от етажа, според св. показания, е пералнята/. Други конкретно посочени вещи са книги, чаршафи и боклуци – св. Б. и С.. Останалите на етажа вещи били свалени в сутеренния етаж, който ответницата получила по делбата. Затова логична е тезата й, че вещите останали на първия етаж, не за да го ползва, пречейки с това на ползването му от собственика – ищеца, а защото не е имала достъп до етажа, за да изнесе вещите етаж по –долу, в своята реална част от къщата.
В ППВС №1/79 г. за иска с пр. осн. чл.59 ЗЗД е указано, че между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца трябва да има връзка, без обогатяването да е следствие на обедняването, и обратно. Както едното, така и другото са последица на друг факт или на други факти. Поради това по делата за неоснователно обогатяване по чл. 59 ал. 1 ЗЗД следва да се изяснява дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти. В практиката по чл.290 ГПК е посочено, че фактическият състав на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД обхваща елементите – 1. ищецът да е собственик на имота /вещта/, 2. ответникът да ползва фактически имота без наличие на правно основание за това и 3. размера на обезщетението, изчислен на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота – наемната цена за този функционален тип имоти. Всяко владение без основание води до обогатяване за владелеца /държателя/ за сметка на собственика, поради което се дължи обезщетение по силата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Фактическата власт може да се упражнява чрез различни действия, включително чрез поставяне на вещи или застрояване на имота на собственика, което е възможно да се извършва лично от владелеца /държател/ или чрез трето лице. В случаите, когато в чужд имот се поставят вещи, с което се пречи на ползването му, отговорен пред собственика на имота е правният субект, който лично или чрез трето лице неоснователно ги е поставил там /без значение дали е и собственик на вещите/, съответно онзи, който поддържа това състояние/р. по гр.д. №1411/10 г. на четвърто г.о. и по гр.д. №1933/13 г. на четвърто г.о. на ВКС/
По настоящото дело от факта на оставените преди делбата на първия етаж вещи на ответницата и семейството й не следва, че тя е ползвала етажа за процесния период и се е обогатила за сметка на ищеца, тъй като е установено, че не е имала нормален достъп до етажа и възможност да изнесе, съхрани и ползва оставените там вещи. Ищецът не е оказал необходимото съдействие за опразване и разчистване на имота, с даване възможност на бившата съсобственичка на етажа да изнесе заварените при делбата движими вещи, за което тя му е отправила и нотариална покана през м.09.2013 г.. Затова искът му е неоснователен и следва да се отхвърли, както е приел и въззивният съд.
Въззивното решение като краен резултат е правилно и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д. №1516/14 г. от 14.07.14 г.
ОСЪЖДА В. В. Б. да заплати на Г. В. С. разноски за касационната инстанция в размер на 745 /седемстотин четиридесет и пет/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: