О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София, 28.01.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 8 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. И. А. чрез адв.П. З. против решение № 155 от 23.10.15г.по в.гр.дело № 314/15г.на Варненския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 14 от 23.04.15г.по гр.дело № 262/13г.на Разградския окръжен съд.С него е отхвърлен искът,предявен от същата страна против Д. П. К. за заплащане на сумата 40 000 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра й П. И. А.,вследствие на неправилно проведено лечение,на основание чл.45 ЗЗД.В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационна жалба се сочи основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по касационната жалба Д. П. К. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявения иск по чл.45 ЗЗД по съображения,че ищцата в качеството си на сестра на починалата на 29.03.13г.П. А., не е нейна роднина по права линия и не е легитимирана да претендира вреди от смъртта й.Отделно от това е прието,че не е доказано противоправно поведение на ответницата –лекуващ лекар- психиатър на покойната,нито причинно-следствена връзка между проведеното лечение и смъртта й.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Релевантният за изхода на делото въпрос е относно активната легитимация на ищцата,който изключва останалите доводи на жалбоподателката,които не са и надлежно формулирани като правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК,а са фактически твърдения по съществото на спора.По този въпрос обжалваното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС.В решение № 313 от 9.10.15г.по гр.дело № 1672/15г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК,е посочено,че съществува задължителната практика, обективирана в приетите от Пленума на Върховния съд Постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г.,според която лицата, които имат право на обезщетение по чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди в случай на причинена при деликт смърт на друго лице, са определени по задължителен за съдилищата в Република България начин с цитираните постановления. Воден от установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, Пленумът на Върховния съд е въвел ограничителни критерии като е счел, че справедливостта налага да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди само в полза на най-близките на пострадалия, за които е нормално да се предполага, че поради степента на родствена и житейска близост действително търпят морални болки и страдания по повод на неговата загуба. Първоначално с ППВС № 4/1961 г. кръгът на правоимащите е сведен до съпрузите, децата и родителите на починалия. Впоследствие, с ППВС № 5/1969 г., е признато право на обезщетение по чл.52 ЗЗД и на взетото за отглеждане и осиновяване от починалия, но все още неосиновено дете, както и на лицето, с което починалият е съжителствал трайно на съпружески начала. Включването на тези лица в кръга на правоимащите по чл.52 ЗЗД е мотивирано със съображения, че създадените между тях и починалия емоционални и житейски отношения наподобяват биологичната връзка родител – дете и връзката между съпрузи и е справедливо те да бъдат възмездени за претърпените неимуществени вреди. За да се преодолеят спорове в практиката, Пленумът на ВС е приел Постановление № 2/30.11.1984 г., в което е изразил категорично становище, че изброяването в постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт е изчерпателно, поради което е недопустимо техният кръг да бъде разширяван чрез присъждане на обезщетения в полза на други лица, които по причина на родствена или житейска близост с починалия също търпят морални болки и страдания от загубата му. Сред примерно визираните в ППВС № 2/1984 г. лица, за които е прието, че нямат право на обезщетение по чл.52 ЗЗД, са братята и сестрите.
При наличието на задължителна практика по съществения за изхода на спора въпрос не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на производството жалбоподателката следва да заплати направените от ответницата по жалбата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 155 от 23.10.15г.,постановено по в. гр.дело № 314/15г.на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА Г. И. А.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], [улица] да заплати на Д. П. К. от [населено място], [улица] вх.Б ет.4 ап.7 сумата 100 лв /сто/разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.