О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 985
София, 03.10.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3061 по описа за 2013год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], с процесуален представител юрисконсулт В.Д., срещу решение от 02.01.2013г., постановено по гр.д.№1252/2012г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 10.07.2012г., постановено по гр.д.№347/2012г. на Пазарджишки окръжен съд за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу Национална компания „Железопътна инфраструктура” частичен иск с правно основание чл.49 ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Национална компания „Железопътна инфраструктура”, чрез процесуален представител юрисконсулт Е.С., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с цена на иска над 5000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу Национална компания „Железопътна инфраструктура” частичен иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на 50 000лв. като обезщетение за пропуснати ползи поради неосъществяване на дейността, свързана с експлоатация на хладилна база в [населено място] в периода от предявяване на иска за собственост върху имота от Национална компания „Железопътна инфраструктура”, до влизане в сила на съдебното решение, с което искът е отхвърлен.
Въззивният съд е приел, че не са установени елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправно поведение и причинна връзка.
Жалбоподателят не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Дори и да можеше да се извежда от съда правния въпрос от касационната жалба, в случая това би бил въпросът за доказателственото значение на акта за държавна собственост в спора за собственост. Такъв въпрос обаче не е разрешен с въззивното решение, а относно собствеността върху имота въззивният съд е съобразил влязлото в сила решение по иска за ревандикация на имота и установената с него материалноправна легитимация на страните по релевираните от тях основания за собственост върху имота.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.01.2013г., постановено по гр.д.№1252/2012г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: