3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 986
София, 18.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №126/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. А. – процесуален представител на ответниците по исковата молба П. Г. С. и К. Ц. К., и двамата от [населено място], област Я., против въззивно решение №67/25.6.2010 г. по гр.д.№99/2010 г. по описа на Бургаския апелативен съд, г.о.
С обжалваното решение касационните жалбоподатели в настоящото производство са осъдени да заплатят солидарно на С. С. Г. кумата 15870 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане, съответно по чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.6.2007 г. до окончателното й изплащане. До този резултат съдът е стигнал като е приел, че и двамата ответници са допуснали нарушения на правилата за техническа и противопожарна безопасност.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като съществен материалноправен въпрос се сочи този до прилагането на чл.45 ЗЗД, а именно “Следва ли да носи гражданскоправна отговорност лице, което не е причинило виновно вреди, чието обезщетяване се претендира ?”,. Като съществени процесуалноправни въпроси се поставят този за приложението на чл.162 ГПК и че въззивният съд не е изпълнил задължението си за обсъди всички събрани по делото доказателства. Като основание за допускането на въззивното решение до касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по касация – Вълка И. Д. и С. С. Г., не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване намира, че касационната жалба като подадена в законния срок и отговаряща на изискванията на чл.280, ал.1, във връзка с ал.2 ГПК е процесуално допустима.
За да се произнесе по изложението на касационните жалбоподатели съдът взе предвид следното:
Материалноправният и първият от процесуалноправните въпроси са формулирани бланкетно. Материалноправният въпрос по естеството си представлява искане за тълкуване на правната норма на чл.45 ЗЗД. Същата е ясно формулирана, по нея има богата съдебна практика и не подлежи на тълкуване с оглед разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както с оглед точното прилагане на закона, така и с оглед развитието на правото.
Макар и бланкетно формулиран първият процесуалноправен въпрос относно приложението на чл.162 ГПК е неотносим към спора, тъй като в случая ищецът е определил размера на претенцията си, изслушано е и е прието заключение на вещо лице по съдебна експертиза, поради което не е налице хипотезата на визираната правна норма.
Вторият от процесуалноправните въпроси, а именно че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички събрани по делото доказателства представлява касационно оплакване, което обаче следва да бъде разгледано и обсъдено, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №67/25.6.2010 г. по гр.д.№99/2009 г. по описа на Бургаския апелативен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№6388/03.8.2010 г., подадена от адв. А. – процесуален представител на ответниците по исковата молба П. Г. Д. и К. Ц. К., и двамата от [населено място], област Я..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: