ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 987
София, 20.08.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 192 по описа за 2012г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на К. /К./, срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 02.ХІ.2011г. по в.гр.д. № 1742/2011г.
Подадена е и частна касационна жалба от адв.Ц. като процесуален представител на Г. И. М., Ц. А. М. и [фирма] П. срещу определението на САС по посоченото дело № 2350/16.ХІІ.2011г., с което е оставена без уважение молбата на Г.М. за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
Ответниците по касационната жалба Г. И. М. и [фирма] в отговора си по чл.287 ал.1 от ГПК чрез адв.Ц. са заели становище за недопускане на касационно обжалване.
К. е заела становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на частната касационна жалба на ответниците.
Частната касационна жалба е недопустима. Препис от определението от 16.ХІІ.2011г. на САС е връчен на Г. М. на 27.ХІІ.2011г. чрез пълнолетната му дъщеря М. Г.Х.. Частната жалба е подадена направо пред въззивния съд на 16.І.2012г., т.е. след изтичането на 03.І.2012г. /вторник, работен ден/ на указания в определението преклузивен срок. Освен това определението от 16.ХІІ.2011г. касае само Г. М., но не и останалите частни жалбоподатели, поради което те нямат интерес от обжалването му. Ето защо частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С атакуваното решение САС е оставил в сила решението на Софийския ОС от 09.ІІ.2011г. по гр.д. № 551/2007г., с което е отхвърлено искането на К. на Г. Ил.М.: от М. Г.И. – дворно място с площ 560 кв.м У. ***-**** кв.** [населено място] и на построените в него жилищна и стопанска сгради; дворно място с площ 395 кв.м У. ***-**** кв.** [населено място] и на построените в него жилищна и стопанска сграда; от Г. Ил.М. и Ц. Ат.М. – ПИ № **** кв.*** [населено място] с площ 742 кв.м; ПИ № **** с площ *** кв.м [населено място]; навес за комбайни с площ 720 кв.м, без каквато и да е част от У. *-**** кв.*** [населено място], върху който е построен; лек автомобил „М.” рег. [рег.номер на МПС] ; тов.автомобил „Ш. Е.” рег. [рег.номер на МПС] , тов.автомобил „М.” рег. [рег.номер на МПС] ; 200лв. от продажба от М. на лек автомобил „А.” рег. [рег.номер на МПС] ; 500лв. от продажба от М. на тов.автомобил „У.” рег. [рег.номер на МПС] ; 500лв. от продажба от М. на лек автомобил „М.” рег. [рег.номер на МПС] ; 102 779.83лв., представляващи внесени и изтеглени суми по банкови сметки на М. в Б. [фирма] и в [фирма]; 11.73лв. в наличност по банкова сметка в [фирма] на името на М.; 339.19лв. в наличност по банкова сметка в [фирма] на името на М.; 10лв. в наличност по чанк.сметка в [фирма]; 119.36лв. в наличност по банк.сметка в [фирма] на името на Ц. М.; 6976лв., представляващи левовата равностойност на продадени на [фирма] държавни ценни книжа /Д./, закупени от М.; 5000лв. от Г.М., представляващи паричната равностойност на капитала на [фирма], собственост на М.; 640лв. в наличност по банк.сметка на М. като едноличен търговец в [фирма]; 4241.31лв. в наличност по банк.сметка на [фирма] в [фирма].
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че предпоставки за отнемане в полза на държавата по иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД са престъпна дейност, придобито имущество и обосновано предположение, че придобитото е във връзка с престъпната дейност; че когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, обоснованото предположение се установява, когато съществува връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото, която връзка се извежда въз основа на конкретиката на случая, на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществяваната престъпна дейност, необходимо е връзката между конкретното престъпление и конкретното придобиване на имущество да може поне да се предположи; когато имуществото е употребено, разпиляно или унищожено, то не се отнема и за държавата не възниква и право да събере равностойността му; законът урежда само право на държавата да отнеме конкретно и реално съществуващо имущество и не е уреден осъдителен иск за събиране на равностойността на имущество, послужило за обикновено потребление. В случая първите два имота са закупени през 1993г. и 1994г., което е преди престъпната дейност на Г.М. през 1995г. /през м.ноември 1995г. закупил пистолет „М.” без фабрични номера, * мм пълнител, ** бр. 9 мм патрони, и ги държал до 03.V.1996г. без надлежно разрешение за това/, поради което не е налице връзка с придобиването им, освен това със сила на пресъдено нещо, която съдът следва да зачете, срещу ответниците М. е установено, че през периода 1974г. – 1998г. не са реализирали нетрудови доходи – предмет на делото по чл.34 ЗСГ /отм./ са нетрудовите доходи, а не правото на отнемане на конкретно имущество; третият, четвъртият и петият имоти, са придобити през 2005г., поради което и с оглед силата на пресъдено нещо не може да се направи основателно предположение, че въз основа на незаконното държане през 1995г. на пистолета след края на 1998г. е реализиран доход от тази престъпна дейност, с който да са закупени тези имоти; лек авт. „М.” СФ **** * е придобит през 1991г., поради което няма никаква връзка с престъпната дейност, осъществена много по-късно; ТА Ш. Е. и ТА М. са купени през 2004г., поради което не може да се направи обосновано предположение, че са купени с доход от престъпната дейност, защото със СПН е установено, че до 1998г. М. не е реализирал нетрудови доходи, вкл. от престъпна дейност; сумата 1200лв., получена от продажба на три автомобила, не е налична, освен това трите продадени автомобила са придобити преди престъпната дейност, а М. *** Д е придобит през 2001г., при което и с оглед СПН не са във връзка с престъпната дейност; сумите 5000лв. и 6976лв. не подлежат на отнемане, защото съгласно закона в полза на държавата не се присъжда равностойност, а се отнема конкретна вещ или вземане, освен това продадените Д. са придобити през период, за който със СПН е установено, че Г.М. не е реализирал нетрудови доходи; сумата 102 779.83лв. е внесена и изтеглена през период, за който е установено, че М. не са реализирали нетрудови доходи, вкл. от престъпна дейност, и освен това тя не е налична – отишла е или за потребление, или за закупуване на имущество, предмет на настоящото дело, не е уреден в полза на държавата иск за присъждане на сума и неоснователно би било да се присъди тази сума и да се отнеме имуществото, което е купено с нея; относно сумата 5362.48лв. не може да се направи основателно предположение за придобиването й от престъпната дейност, защото със СПН е установено, че до 1998г. Г.М. е реализирал само трудови и законни доходи, а след това не може да се направи връзка между престъплението, извършено през 1995г., и внесените суми по банкови сметки след 1998г.
В изложението на К. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите: 1. разпоредбата на чл.4 ал.1 и ал.2 ЗОПДИППД задължително ли изисква наличието на пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, установена с влязъл в сила съдебен акт – сочи се противоречива практика; 2. какъв е смисълът и какво включва понятието „законен източник”, заложен в разпоредбата на чл.4 ал.1 ЗОПДИППД – сочи се практика, както и хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 3. по какъв начин да се прави преценка/анализ на доходите и разходите на проверяваните лица относно основанията за отнемане по чл.4 ал.1 и ал.2 ЗОПДИППД – поотделно за всеки имот към момента на придобиването му или общо за всичкото придобито имущество през целия проверяван период – сочи се липса на практика; 4. силата на пресъдено нещо по решения, постановени по отменения ЗСГ, има ли действие относно липсата или наличието на „законни източници” за проверявания период в производствата по ЗОПДИППД – сочи се липса на практика.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по първия поставен от касатора материалноправен въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Това е така, тъй като в атакуваното решение не е формиран извод, че придобиването на процесните имоти следва да е в пряка причинна връзка с престъпната дейност на ответника, а е прието, че е необходимо връзката между конкретното престъпление и конкретното придобиване на имущество да може поне да се предположи, каквото в случая не може да се направи.
Вторият въпрос, макар и поставен от касатора в общ план, третият и четвъртият материалноправни въпроси са съществени по принцип, но в случая те не са от значение за изхода на спора с оглед сам по себе си решаващият извод, че не може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на Г.М., осъществена през 1995г., въпроси във връзка с който извод не са релевирани като основание за допускане на касационно обжалване.
При това положение липсва основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка, поради което касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, осми състав, № 1655 от 02.ХІ.2011г. по гр.д. № 1742/2011г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Г. И. М., Ц. А. М. и [фирма] срещу определението на Софийския апелативен съд, осми състав, № 2350/16.ХІІ.2011г. по гр.д. № 1742/2011г.
Определението в частта за недопускане на касационно обжалване не подлежи на обжалване.
Определението в частта без разглеждане подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на препис от него на частните жалбоподатели пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: