О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 996
гр. София, 04.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 614/11г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 239 от 18.02.11г., постановено по гр.д.№ 3209/10г. на Пловдивския окръжен съд с оплаквания за недопустимост и неправилност поради необоснованост – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 1542 от 20.05.10г. по гр.д.№ 561/08г. на Пловдивския районен съд, ХІV с-в, и вместо него по иска на Държавно горско стопанство-П. против [община] е признал за установено, че иглолистна гора с площ от 320 дка, находяща се в землището на [населено място], местността “Топ кория” е държавна собственост.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че предявеният иск е процесуално допустим като се е позовал на задължителните указания в този смисъл, дадени му с определение от 09.01.09г. по ч.гр.д.№ 84/09г. на ВКС. Приел е също, че процесната гора /”балталък”/ е държавна собственост по силата на чл.7, ал.1 от Закона за горите от 1997г. и на действалите преди това нормативни актове, както и че ответникът не е придобил правото на собственост върху нея по силата на договор за покупко-продажба, а е притежавал вещно право на ползване, което по силата на § 6 от ДР на ППЗВСВГЗГФ е прекратено. С оглед на това искът е приет за основателен.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за пределите на силата на пресъдено нещо, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата. Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно и по материалноправен въпрос, а именно че процесните гори са от категорията “балталъци” и че същите са държавна собственост, а не общинска такава, който е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата изразява становище, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Според дадените с ТР № 1/09г., ОСГТ, т.1 посочването на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора и същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС не разполага с правомощия да извежда правния въпрос от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ., от касационното жалба, а може единствено да го уточни.
В случая първият поставен от касатора въпрос е твърде общ за да може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, но независимо от това, доколкото същият има отношение към допустимостта на предявения иск, съответно на постановеното решение, следва да се отбележи, че по него въззивният съд не се е произнесъл, респ. същият няма значение за формиране решаващата воля на съда. Това е така, тъй като този въпрос е бил решен преди това с влязло в сила определение на ВКС, което е задължително за въззивната инстанция, т.е. възражението на ответника по иска за недопустимост на същия на това основание (наличие на влязло в сила предходно решение) към момента на постановяване на въззивното решение е било преклудирано. С оглед на казаното сочените от касатора допълнителни предпоставки за допускане на касационно обжалване във връзка с този въпрос не следва да се разглеждат.
Вторият поставен от касатора въпрос е по съществото на правния спор и също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, а освен това във връзка с него не е налице противоречие на обжалваното решение с представената съдебна практика, тъй като същата не се отнася за процесните гори.
С оглед на казаното подадената от [община] касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 239 от 18.02.11г., постановено по гр.д.№ 3209/10г. на Пловдивския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: