ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 997
София, 20.09.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 778 по описа за 2012г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат В. като процесуален представител на К. Г. С. от [населено място] срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд /ПОС/ от 06.ІV.2012г. по в.гр.д. № 82/2012г.
Ответникът по касационната жалба И. Д. П. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ПОС е отменил решението на Пазарджишкия РС от 12.ХІІ.2011г. по гр.д. № 3330/2011г. и вместо него е постановил друго, с което е определил местоживеенето на малолетното дете на страните И. Ив.П., родено на 04.ІХ.1999г., при бащата, на който е предоставено упражняването на родителските права, като на майката е определен режим на лични отношения всяка първа и трета събота от 10.00ч. до 19.00 часа в неделя, по един месец през лятото, 5 дни през коледната ваканция и 5 дни през пролетната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск, и майката е осъдена да заплаща на детето си 80лв. месечна издръжка, считано от влизането на решението в сила.
За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид въз основа на събраните по делото доказателства, в т.ч. и показания на свидетели, разпитани пред него, че родителските и възпитателските качества на двамата родители, както и битовите условия, при които живеят, са равнопоставени. При това положение, изхождайки преди всичко от интересите на детето, съдът е приел, че родителските права по отношение на него следва да бъдат упражнявани от бащата с оглед на обстоятелствата, че то е адаптирано и привързано към социалната среда, в която живее, че категоричното му желание е да продължи да живее с баща си и нежелание да живее с майката, че евентуалната промяна на средата, а и изпълнение на съдебното решение, предвид настоящото психическо състояние на детето, обективирано в нежелание да живее с майката, би се отразило крайно неблагоприятно върху неговата психика и развитие и би му причинило допълнителни травми; съобразени са възрастта /12 години, неуравновесена възраст, при детето е по-силно развита потребността от силния родител, свързана с бащата/, и полът на детето, привързаността му, желанието на родителите, както и възможността бащата да разчита за помощ от своята майка.
В изложението на К. Г.С. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, представено след дадено й от съда указание, се сочи, че са нарушени материалния и процесуалния закони. Съдът изслушал свидетели, не поискани пред първата инстанция, а нямало пречка това да стане там; съдът се позовал изцяло на показанията на св.С., като не обсъдил гласните доказателства, събрани пред двете инстанции; по делото били събрани доказателства, че само ответникът е този, който възпрепятствал майката да осъществява контакт с детето, а съдът приел, че и двамата родители са възпрепятствали контакта на детето с другия родител; дори в социалния доклад било отразено, че това би се отразило на психиката на детето, ако продължава отчуждението между него и майката; въпреки, че съдът приел равнопоставеност на родителските и възпитателски качества, е постановил, че в интерес на детето е то да остане да живее при бащата; решението било твърде противоречиво, тъй като е прието, че детето, въпреки че е поискало да живее при баща си, не е решаващо при кого детето да остане да живее, но е приел, че предвид психическото състояние на детето би се отразило крайно неблагоприятно върху психиката и развитието и би причинило допълнителни травми; неправилно съдът приел, че бащата може да разчита на помощ на майка си, която е жена на 78 години. Сочи се, че спорът бил решен в противоречие с чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Сочи се и практика – ППВС № 1/1974г. – раздел V и решение на ВС ІІ ГО по гр.д. № 1318/1991г.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай касаторката не е поставила по посочения начин правните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, обусловило решаващите му изводи по спора. Релевираните в изложението съображения имат характер на оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения и за необоснованост, а те представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, които, обаче, може да бъдат подложени на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането. С оглед на това не е налице основната предвидена в закона предпоставка за допускане на касационно обжалване.
За пълнота следва да се посочи, че въззивният съд в съответствие със задължителната практика, обективирана в ППВС № 1/1974г., е взел предвид при постановяването на атакуваното решение всички събрани и относими към разглеждания спор факти и доказателства, в т.ч. и изразеното от детето категорично желание да продължи да живее с баща си /при когото то само се е върнало скоро /2-3 седмици/ след раздялата на родителите му/, което обстоятелство правилно е определил не като единствено решаващо такова, а го е преценил в съвкупност с останалите.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия, № 176 от 06.ІV.2012г. по гр.д. № 82/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: