4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 999
София, 20.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №186/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. П. Т. – процесуален представител на [фирма] –, против въззивно решение №139/19.10.2011 г. по гр.д.№338/2011 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.0.
С обжалваното решение е отменено решение №78/08.4.2011 г. по гр.д.№607/2010 г. по описа на Шуменския окръжен съд в частите му, с които ответникът [фирма] – , е осъден да заплати на [фирма] – , общо сумата 52612,26 лева, на основание чл.59 ЗЗД, чл.84, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, и претенциите са отхвърлени. Със същото решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частите, с които претенциите до общия предявен размер 137119,37 лева, за отхвърлени.
Въззивната инстанция е приела, че не е доказано в процеса обогатяване от страна на ответника чрез спестяване на средства за сметка на имуществото на ищеца. Досежно постановеното осъдително решение по т.д.№678/2007 г. относно имота с площ от 7699 кв.м, е прието, че същото установява със сила на пресъдено нещо наличието на право на собственост на ищеца, но от приложеното дело е видно, че това право не е оспорвано, още повече, че поставената ограда, макар и непрепятстваща възможността за ползване на имота от ищеца, е била премахната от ответника още през 2007 г., за което е изпратено писмено уведомление. Относно приложения протокол за въвод във владение от 30.4.2010 г., съдът е приел, че той не установява предаване на владението от ответника на ищеца и не го освобождава от тежестта да докаже релевантните за спора факти, а показанията на в.л. Б., присъствал в това си качество на въвода, установяват, че са касае за празно място без ограждения, с голяма денивелация, запустяло и обрасло с буйна растителност.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че въззивната инстанция се е произнесла по материалноправен и процесуалноправен въпрос, които са разрешени в противоречие с актовете на съдилищата от различна степен. Относно процесуалноправния въпрос се твърди, че същият касае дейността на съда по формирането на извод, относно факт, който е установен по различен начин в няколко доказателствени средства, които имат един и същи източник на доказателствена информация, и той е страна в процеса, като основанието си на този въпрос намира в разпоредбите на чл.179, ал.1 и чл.235, ал.2 ГПК. Твърди се също така, че с различни доказателства, ангажирани от противопоставените страни по делото се е целяло установяването на факта на предаване на владението върху процесния имот, за чието ползване без основание ищецът претендира от ответника обезщетение по чл.59 ЗЗД. Сочи се, че проблемът е заложен в това, че въззивната инстанция пренебрегва доказателственото значение на протокол за въвод във владение на процесния имот, при което действие съдебен изпълнител в рамките на водено изпълнително производство е въвел ищцовото дружество във владение на процесния имот и е отстранил ответното дружество от него. Сочи се, че е нарушен балансът при оценката на доказателствата.
Като материалноправен въпрос се сочи този, за приложението на чл.59 ЗЗД и елементите от фактическия му състав в конкретния казус. Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – [фирма] – , е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че не са налице основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието на изложението може да се направи извод, че не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. Поставените въпроси са формулирани бланкетно като въз основа на тях могат да бъдат формулирани конкретни въпроси, относими към спора. В случай, че допълнителното формулиране бъде извършено от касационния съд, то последният би нарушил принципа на диспозитивното начало/чл.6 ГПК/, както и принципа за равенството на страните/чл.9 ГПК/. Във връзка с това във визираното тълкувателно решение е прието, че “Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/”, както и че “Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично”. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Предвид направеното от ответника по касационната жалба искане за присъждане на разноски за настоящото производство, съдът намира, че същото е основателно, като касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 1560 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение въззивно решение №139/19.10.2011 г. по гр.д.№338/2010 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о., по подадената от адв. П. Т. – процесуален представител на [фирма] – , касационна жалба, вх.№56645/28.11.2011 г.
ОСЪЖДА [фирма] –, да заплати на [фирма] – , деловодни разноски в размер на 1560 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: