О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 998
София, 08.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№706 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №ІІ-197 от 03.12.08г. по гр.д. №523/08г. на Бургаския окръжен съд е оставено в сила решение №52 от 09.05.08г. по гр.д. №211/07г. на Ц. районен съд, с което ответниците Р. В. Д., М. Г. П. , В. Д. П. и К. В. К. са осъдени на основание чл.108 от ЗС да предадат на ищците Г. С. Н. и П. С. К., при участието на третите лица Т. П. Н. и Ч. Г. К. , владението на 93 кв.м., намиращи се по североизточното протежение на УПИ * в кв.10 по плана на с. С.. За разликата до пълния предявен размер от 134 кв.м. искът е отхвърлен.
Въззивният съд е приел, че наследодателят на ответниците – е продал с нот.акт №16/90г. на ищците Г. С. Н. и П. С. К. следния недвижим имот – дворно място от 500 кв.м., образуващо урегулиран парцел ****, кв.10 по плана на с. С., при граници – от изток – парцели ІІ и ІІІ на насл. на П. Д. , запад – улица, север – парцел **** на В. П. и юг – двор на училище. Площта на парцела в действителност е 634 кв.м., а не 500 кв.м., както е по нотариалния акт. Парцелната и имотната граница между УПИ * /на ищците/ и УПИ * /на ответниците/ не съвпадат, като ответниците ползват 93 кв.м. от имота на ищците. От правна страна е прието, че с нотариалния акт № 16/90 г. праводателят на ответниците се е разпоредил в полза на ищците с целия парцел **** и по силата на тази прехвърлителна сделка, те са станали собственици на целия парцел, част от който ответниците владеят неоснователно. Прието е също, че площта на имота не е единствен индивидуализиращ белег, от значение в случая е номерацията на парцела по плана и посочените в нотариалния акт съседи.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците Р. В. Д., М. Г. П. , В. Д. П. и К. В. К. В нея се поддържа, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и че е несправедливо, тъй като ищците реално са закупили само 500кв.м. от действителните 634 кв.м. на УПИ *. В изложението към жалбата се поддържа, че съдът не обсъдил възражението им за приложение на §6 и §8 от ПЗР на ЗУТ, поради което постановеното от него решение влизало в противоречие с решение № 602 от 02.07.07г. по гр.д. №706/06г. на ІV-А ГО на ВКС и решение №487/22.06.07г. по гр.д. №176/06г. на ІV ГО на ВКС.
Ответниците в производството не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
На първо място – спорът за собствеността на УПИ * по плана на с. С. е решен с влязло в сила предходно решение между същите страни по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ – решение №455 от 16.06.05г. по гр.д. №2581/02г. на ВКС, ІV ГО, с което е потвърдено решение от 10.06.2002г. по гр.д. №1433/02г. на Бургаския окръжен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на ответниците Р. В. Д., М. Г. П. , В. Д. П. и К. В. К. , конституирани в процеса по реда на чл.120 от ГПК /отм./ на мястото на първоначалния ответник В. П. , че ищците Г. С. Н. и П. С. К. са собственици на УПИ *. Т. решение има сила и по отношение на съпрузите на ищците –, които имат качеството на необходими другари по спорове относно придобити по време на брака вещи. Формираната сила на пресъдено нещо с предходното решение по установителния иск за собственост на парцел **** препятства възможността на ответниците да предявяват в следващото производство по чл.108 от ЗС правоизключващи възражения, които са могли да заявят в предходния процес. Още по-малко материалноправните въпроси, свързани с такива възражения, могат да бъдат поставяни по реда на чл.280 от ГПК, при разглеждане на допустимостта на касационното обжалване на решението по ревандикационния иск. Ето защо всички въпроси, свързани с приложението на §6 и §8 от ПЗР на ЗУТ са преклудирани с приключването на предходния процес по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ и не могат да бъдат поставени за разглеждане в последващото производство по чл.108 от ЗС, включително и като въпроси по чл.280 от ГПК. Независимо от това, в конкретния случай §6 и §8 от ПЗР на ЗУТ нямат отношение към спора по делото и затова по тези въпроси не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Цитираните разпоредби са свързани със сроковете за уреждането на сметки за придаваеми части към съседни имоти по заварените от ЗУТ дворищнорегулационни планове, както и за изравняване на частите в съсобствен парцел **** §6, а също и за последиците от неспазването на тези срокове – отпадането на отчуждителното действие на неприложените планове – §8. В настоящия случай тази проблематика не стои, въпреки несъвпадението на парцелната и имотната граница на спорния имот. Това е така, тъй като дворищнорегулационният план има отчуждително действие само когато придава места между два съседни имота с различни собственици. В тези случаи възниква необходимостта да се уреждат сметките по регулация – собственикът, който получава придаваемо място, следва да го заплати на съседа, от когото то се отчуждава с плана. Тези въпроси не стоят когато собственикът на съседните имоти е един – от него нищо не се отчуждава и той нищо не заплаща, въпреки че от единия му имот по регулация се придава място към съседния му имот. Този случай не попада в приложното поле на §6 и §8 от ЗУТ. Последващата продажба на единия от двата съседни парцела не променя това правно положение, тъй като се продава целият парцел, а не само имота, включен в него. Настоящият случай е точно такъв. От данните по делото е видно, че праводателят на ответниците – е бил собственик както на парцел ****, така и на разположения на юг от него парцел ****, който е продал на ответниците. Въпреки че от парцел **** има придаваема част към парцел ****, в този случай планът няма отчуждително дейтвие по изложените съображения и §6 и §8 от ПЗР на ЗУТ са неприложими. С нотариалния акт №16/90г. е продаден целият парцел ****, за който купувачите не са били задължени да уреждат сметки по регулация, тъй като с плана няма разместване на собственост.
По изложените причини поставеният от жалбоподателите въпрос за приложението на §6 и §8 от ЗУТ по никакъв начин не обуславя изхода от правния спор по ревандикационния иск, ето защо не следва по него да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №ІІ-197 от 03.12.08г. по гр.д. №523/08г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: