О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 999
София 05.08.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли, две хиляди и девета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 750/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. П. срещу решение №757 от 19.01.2009 г. по гр. дело №1104/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №56 от 01.07.2008 г. по гр. д. №756/2007 год. на Старозагорския окръжен съд. С първоинстанционното решение П. на Република България е осъдена на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ да заплати на А. В. Б. сумата 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че наказателното производство срещу ищеца е образувано на 22.04.2002 г. Оправдан е с влязло в сила решение на ВКС на 04.07.2007 г. Съобразно характера и степента на търпените болки и страдания е преценено, че за обезщетяването на ищеца са необходими 15 000 лв.
Ответникът по касационната жалба А. В. Б., град С., не е заявил становище.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по съществен материалноправен въпрос относно критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, който е решаван противоречиво от съдилищата. Представени са две решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №757 от 19.01.2009 г. по гр. дело №1104/2008 г. на Пловдивския апелативен съд Повдигнатият от касатора въпрос обуславя крайното решение. Той обаче не е решен в противоречие с трайно установената съдебна практика. По начало съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че така поставеният въпрос е решен в противоречие на сочената съдебна практика и размерът на присъденото обезщетение е завишен, трябва да бъдат представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни несъразмерно по-ниски обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №757 от 19.01.2009 г. по гр. дело №1104/2008 г. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.