О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
София, 19.02.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 749/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ч” А. , гр. С. предишно наименование „Е” АД/ срещу постановеното от Софийски градски съд, ІІ-А въззивно отделение решение от 26.06.2008 г. по гр. д. № 2610/2007 г. С това решение е оставено в сила постановеното от Софийски районен съд, 77 състав решение от 18.12.2006 г. по гр. д. № 11923/2005 г., с което са уважени предявените от „С” А. , гр. С. срещу „Е” А. , гр. С. искове: отрицателен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за недължимост на сумата 5 058.93 лв., представляваща стойността на неотчетена електроенергия по констативен протокол от 16.11.2005 г. и предмет на споразумителен протокол от 08.12.2005 г. и иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 1 011 лв., представляваща плащане по т. 1 от същия споразумителен протокол.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, като се изразява несъгласие с извода на съда за липса на основание за извършената корекция на сметката за електрическа енергия на ищеца за процесния период. Според касатора, основание за тази корекция са разпоредбите на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, надлежно обнародвани и влезли в сила, съгласно които причината, довела до неточното измерване на ползваната от потребителя електрическа енергия, е ирелевантна за възникване на вземането на електроразпределителното дружество.
Допустимостта на касационното обжалване на това решение е обоснована с твърдението, че в него съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата, поради което е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В подкрепа на това е представено решение на Софийски районен съд, 37 състав по гр. д. № 15797/2007 г., постановено на 16.05.2008 г.
Ответникът – „С” А. , гр. С. не заявява становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Настоящият състав счита обаче, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакувания съдебен акт.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което са уважени исковете на „С” А. , въззивният съд е приел, че за ищцовото дружество не е възникнало основание за заплащане на процесната сума 5 058.93 лв. По изготвената от ответника „Е” А. коригираща сметка по реда на Общите условия на договорите за продажба на електроенергия, доколкото не е доказано публикуването им и съответно влизането им в сила към момента на констатиране на грешката и изготвяне на коригиращата сметка, което от своя страна лишава от основание и сключеното между страните споразумение от 08.12.2005 г. Освен това, решаващият състав е счел, че не е налице и деликт, предвид липсата на доказателства, че именно ищецът, чрез негов представител или служител, е увредил ответника, като е допринесъл за констатираното разместване на кабели и оттам за погрешното отчитане на електроенергията.
С оглед мотивите на атакуваното решение и изложеното в касационната жалба, макар и да не е изрично формулиран, следва да се приеме, че касаторът е заявил като съществен въпросът за предпоставките за възникване и ангажиране отговорността на потребителя на електроенергия за заплащане на коригиращата сметка, изготвена по реда на Общите условия на договорите за продажба на електроенергия при констатирана интервенция в средствата за търговско измерване, водеща до грешки при отчитането на потребената електроенергия.
Безспорно, посоченият въпрос притежава характеристиката „съществен” по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването му е от значение за изхода на конкретния спор, т. е. налице е главната предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Липсва обаче допълнителното условие за допустимост на касационния контрол, което е специфично за поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
За да е налице това основание, необходимо е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, да е решаван противоречиво от съдилищата. Логическото тълкуване на посочената разпоредба сочи на извода, че това основание ще е осъществено само при наличието на влезли в сила решения по граждански дела, с които същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е решен по различен начин. В случая наличието на противоречива практика по поставения въпрос не е доказано, тъй като представеното съдебно решение от 16.05.2008 г. по гр. д. № 15797/2007 г. на Софийски районен съд, 37 състав, имащо за предмет подобен спор, не е влязло в сила. Поради това, решението, на което касаторът се позовава, не може да обоснове приложимост на основанието по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 26.06.2008 г. по гр. д. № 2610/2007 г. Софийски градски съд, ІІ-А въззивно отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: