О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1025
С. 05.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 20 октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. гр. дело № 3153/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. М. М. от [населено място], подадена от процесуалния му представител адв. И. Л., срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 143 от 01.04.2015г. по в.гр.д. № 173/2015г., с което е потвърдено решението на Великотърновския районен съд, № 104 от 04.02.2015г. по гр.д. № 2922/2014г., с което са отхвърлени предявените от Т. М. М. против ОД на МВР [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът ОД на МВР [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника гл. юрисконсулт С. Г., моли да не допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявените от Т. М. М. против ОД на МВР [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че са спазени изискванията на КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 – поради съкращаване на щата. На доводите на ищеца-въззивник за липса на предизвестие е отговорил, че невръчването на предизвестие не води до незаконност на уволнението, а е основание за възникване на отговорност на работодателя за заплащането на парично обезщетение /чл. 220, ал. 1 КТ/. Правото да се прекрати един трудов договор с предизвестие преди изтичане на срока на предизвестието принадлежи както на работодателя, така и на работника/служителя. В случая работодателят е упражнил това свое право, като е преценил, че не желае да спази срока на предизвестието. Като неоснователни е преценил и възражениятана въззивника относно закрилата по чл. 333 от КТ, от която се е ползвал към момента на уволнението. Приел е, че въззивникът е бил трудоустроен, че заболяването му попада в обхвата на Наредба № 5/1987г., към момента на уволнението същият е ползвал разрешен му отпуск по болест, бил е и член на синдикална организация при работодателя. Всичко това е налагало преодоляване на закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2, 3 , 4 и ал. 4 КТ чрез изискване на съгласие на Инспекцията по труда, респ. от съответната синдикална организация. Работодателят е спазил всички разпоредби, касаещи предварителната закрила при уволнението на въззивника, включително изискване на мнение на ТЕЛК.
К. Т. М. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по няколко материалноправни и процесуалноправни въпроси, а именно: „длъжен ли е бил първоинстанционният съд да събере служебно доказателства за характера на акта, на основание на който е прекратено трудовото правоотношение, съответно дали има характер на предизвестие или на заповед” поради противоречие на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС, т. 3; „възможно ли е при действието на изискванията на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ трудовото правоотношение да бъде прекратено със заповед, която да бъде приета от съда като друг акт – в случая предизвестие” поради противоречие на решение № 62/2014г. по гр.д. № 4370/2013г. ВКС; „длъжен ли е бил съдът да събере доказателства за възможността ищецът да заема друга длъжност, определена за трудоустроени – чл. 317, ал. 3 КТ” поради противоречие на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС, т. 3.
ВКС намира, че при изложените от въззивния съд решаващи мотиви, че невръчването на предизвестие не води до незаконност на уволнението, а е основание за възникване на отговорност на работодателя за заплащането на парично обезщетение /чл. 220, ал. 1 КТ/, първите два въпроса не са от значение за решаването на делото. Приетото от въззивния съд относно последиците от липса на предизвестие е в съответствие с трайно установената съдебна практика, включително постановени по реда на чл. 290 ГПК на ВКС решения, например решение № 94/01.07.2013г. по гр.д. № 1301/2012г. ІІІ г.о. ВКС. С това решение е прието, че невръчването на писмено предизвестие не води до незаконосъобразност на уволнението, извършено на основанията по чл. 328, ал. 1 КТ, и като процедурно условие писменото предизвестие няма значение за законосъобразността на уволненията по чл. 328, ал. 1 КТ, но има значение за евентуална отговорност на работодателя за обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. Изложените от въззивния съд теоретични мотиви относно значението на двата акта – писмено предизвестие и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, са без значение за резултата по делото, тъй като в случая предизвестие не е отправено. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед, в която е вписано задължението за изплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестието. Поради това поставените въпроси са без значение за изхода на делото.
Последният въпрос не е предмет на делото, тъй като уволнението е извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, при което наличието на трудоустрояване е основание за закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, но работодателят няма задължение да предложи друга подходяща работа на работника или служителя. Такова задължение работодателят има при уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, когато поради здравни противопоказания работникът не може да изпълнява възложената му работа.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение..
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 143 от 01.04.2015г. по в.гр.д. № 173/2015г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: