О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№104
София, 17.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2191/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 234 от 25.07.2016 г. по в.т.д. № 1323/2015 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено решение № 489 от 25.05.2015 г. по гр.д. № 1062/2014 г. на Районен съд – Стара Загора за осъждане на дружеството касатор да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 25 000 лева – невърната сума по договор за заем от 20.07.2012 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 17.03.2014 г. и възнаградителна лихва в размер на 2 316.66 лева.
В жалбата се поддържа касационен довод за недопустимост на решението, поради нарушаване на правилата за родовата подсъдност на спора. Твърди се, че предявеният иск е в размер на 27 216 лв. Бланкетно се поддържат и основанията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, с искане за касиране на атакувания съдебен акт.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е обвързано само с твърдяната недопустимост на решението, с позоваване на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съответно приложено. Ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, твърди липса на основание за допускане на обжалването, тъй като не е формулиран правен въпрос и не е посочена практика, попадаща в обхвата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Съображения са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди постановеното от Районен съд – Стара Загора осъдително решение, с което са уважени изцяло предявените от [фирма] искове: за главница в размер на 25 000 лв. по договор за заем от 20.07.2012 г., сключен между [фирма] – заемодател и [фирма] – заемател, което вземане е цедирано на дружеството ищец, както и за акцесорно вземане в размер на 2 316.66 лв., въззивният съд е приел за доказано твърдяното от ищеца заемно правоотношение, както и валидния договор за цесия от 21.01.2014 г., с който е прехвърлено вземането по договора на цесионера ищец, с надлежно уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане. Констатирана е липсата на ангажирани от ответника доказателства за изпълнение на поетите от него задължения по договора за заем.
Акцесорният иск за заплащане на възнаградителна лихва е основан на чл.3 от договора за заем, за периода от 26.07.2012 г. до 17.03.2014 г., чийто размер е определен от икономическата експертиза – 2 463.97 лв. При произнасяне по този иск, въззивният съд е съобразил заявения петитум и го е уважил до предявения размер от 2 316.66 лв.
Настоящият съдебен състав на Търговска колегия на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По делото липсват данни, сочещи на вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение поради нарушаване на правилата за родовата подсъдност. Предмет на делото са два обективно съединени иска, като цената на всеки един от тях не надхвърля 25 000 лева. Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС, при обективно съединяване на искове, за родовата подсъдност е от значение цената на отделните искове, а не техния сбор. С оглед на това и съобразявайки основната подсъдност по чл.103 ГПК, делото правилно е разгледано от сезирания първоинстанционен съд – Районен съд Стара Загора. В случая не е налице изключението по чл.104 т.4 ГПК, определящо подсъдност на окръжен съд по искове по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., което е преценено имплицитно от въззивната инстанция преди произнасяне по правилността на атакувания пред нея съдебен акт.
С оглед изхода на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 2 250 лева, съобразно приложен към отговора на жалбата договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 234 от 25.07.2016 г. по в.т.д. № 1323/2015 г. на Окръжен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 2 250 / две хиляди двеста и петдесет/ лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: