О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
Гр. София, 22.08.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като разгледа ч.т.д.№ 1247/2017 г., докладвано от съдия П.Хорозова, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. ЕТ ДИЗАЙН Е. [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 32/26.01.2017 г. по ч.т.д.№ 10/2017 г. на Бургаския апелативен съд. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение № 1282/30.11.2016 г. по т.д.№ 200/2016 г. на Бургаския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, на основание чл.126 ал.1 ГПК.
В частната жалба се сочат доводи, че определението е неправилно – постановено в нарушение на процесуалния закон и необосновано. По подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна и връщане на делото на БОС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение е основано на следните правни въпроси: 1/ Когато въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд по чл.272 ГПК не следва ли да изложи и собствени мотиви по наведените доводи за неправилност на определението и единствено препращането към мотивите на първоинстанционния съд не представлява ли липса на произнасяне от въззивния съд по въведените доводи за обжалване на съдебния акт на първата инстанция; 2/ Налице ли е тъждественост в предмета между две дела, когато съществува различие между страните и правопроизводящите факти, посочени в обстоятелствената част на исковата молба; 3/ Налице ли е тъждество в спорния предмет, когато са предявени два отрицателни установителни иска от третото лице срещу взискателя и длъжниците при наличието на изпълнителен процес за парично вземане, изпълнението по което е насочено срещу имота на третото лице, върху който не съществува ипотечно право в полза на взискателя, и вторият, за собственост, насочен срещу приобретателя на недвижимия имот по реда на публичната продан; 4/ Длъжниците в изпълнителното производство, които отговарят при условията на солидарност за задължението си спрямо взискателя и третото лице, претендиращо самостоятелни права върху имота, по отношение на който се извършва публична продан за задължението по изпълнителното дело, представляват ли необходими другари, при условията на задължително другарство по смисъла на чл.216 ал.2 ГПК. По отношение на първите два въпроса се поддържа наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с цитирана и приложена практика на ВКС, а по отношение на последните два – тези на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради липса на формирана съдебна практика по тях.
Против частната касационна жалба не е постъпил отговор от насрещната страна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страната по чл.280 ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК.
За да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на Бургаския апелативен съд е посочил, че производството по делото е образувано по иск на частния жалбоподател против Г. Е., за да се приеме за установено, че ищецът е собственик на имот в [населено място], [улица], съответно индивидуализиран. Съставът на БОС е констатирал, че същият иск е предявен по гр.д.№ 2177/2016 г., прекратено поради това, че предметът му е идентичен с предмета на т.д.№ 5719/2014 г. по описа на СГС. Въззивният съд е посочил, че определението е правилно и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите му, като освен това е изложил и съображения в следния смисъл: Производството по гр.д.№ 2177/2016 по описа на БОС е по искова молба на същия жалбоподател против множество ответници, вкл. и Г. Е., за да се признае за установено спрямо тях, че ищецът е собственик, а първият ответник – Ю. БЪЛГАРИЯ АД – няма ипотечни права върху имота в [населено място], [улица]. Прекратителното определение по делото, поради идентичност в спорния предмет с този по т.д.№ 5718/2014 г. на СГС, е потвърдено от БАС, а предметът по последното дело е иск на М. ЕТ ДИЗАЙН Е. за установяване несъществуването на ипотечно право на ответника Ю. БЪЛГАРИЯ АД върху същия имот, предмет на спора за собственост. Съдът е съобразил, че фактическите твърдения и обстоятелства, изложени от ищеца в настоящата искова молба относно придобиването на процесния имот, са идентични с тези по т.д.№ 5719/2014 г. и 2177/2016 г., както и е налице идентичност в петитума и страните, поради което и на основание чл.126 ал.1 ГПК е счел частната жалба против определението за прекратяване на производството за неоснователна.
Настоящият съдебен състав, при отчитане на задължителните указания на т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г. по приложението на чл.280 ал.1 ГПК, намира, че липсва основание за допускане на въззивното определение до касационна проверка.
Първият процесуалноправен въпрос не е от значение за изхода по делото, т.к. въззивният съд не се е ограничил до това, да препрати към мотивите на първата инстанция, а е направил самостоятелна преценка и е изложил собствени мотиви във връзка с оплакванията в частната жалба за липса на идентичност между заведените от ищеца дела, като ги е счел за неоснователни. Вторият и третият въпрос са изцяло фактически и касаят обосноваността на извършената въз основа на доказателствата по делото преценка от страна на решаващия съдебен състав. Последният въпрос не е коментиран от въззивния съд, поради което и не е обусловил по никакъв начин правните му изводи за неоснователност на частната жалба. Предвид изложеното, формулираните от частния жалбоподател въпроси не отговарят на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация и такъв не следва да се допуска.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 32/26.01.2017 г. по ч.т.д.№ 10/2017 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: