3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1092
гр.София, 06.11.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3580 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1388 от 26.11.2012 г., постановено по т. д. № 909 по описа за 2012 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 567 от 4.4.2012 г. по гр. д. № 857 по описа за 2011 г. на Пловдивския окръжен съд и е постановено друго за осъждане на [фирма] да заплати на основание чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД на В. Х. сумата от 43 107 евро, дадена на основание развален предварителен договор от 24.06.2008 г., сумата 1 845,03 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.11.2010 г. до 29.03.2011 г., ведно с лихви и разноски.
Касаторът [фирма] твърди, че решението на Пловдивския апелативен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК поставя въпроса дали в патримониума на ищцата се е породило правото да развали процесния договор. Счита, че на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК трябва да бъде допуснато касационно обжалване и по следните въпроси:
1.Налице ли е липса на основание за извършеното плащане?
2. Налице ли е основание за разваляне на процесния договор?
3. Налице ли са предпоставки за липсата на обстоятелства за отпадане на основанието, довело до получаване на нещо от страна на ищцата?
Ответникът по жалбата В. Х. счита, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищцата В. Х. е сключила с дружеството-касатор на 24.06.2008 г. предварителен договор за строителство и продажба на апартамент № Д-26 в секция „Д” в сграда, находяща се в УПИ І-181, 182, 183, 184, м.16 в местността „Кротиря” в землището на [населено място], срещу цена от 160 357 евро. Тя е платила първоначалната вноска по договора в размер на 43 107 евро. Втората вноска се е дължала до десет работни дни след изграждане на покрива на секцията от сградата, в която се намира апартаментът, за което е трябвало да бъде уведомена 30 дни предварително. Съгласно т.3.2.1 апартаментът е следвало да бъде завършен не по-късно от 31 май 2010 г., а срокът за нотариалното прехвърляне е 30-60 дни след завършването. В този срок апартаментът не е завършен и ищцата се е позовала на това неизпълнение, за да развали договора с нотариална покана, връчена на представител на ответното дружество на 19.10.2010 г. След развалянето на договора ищцата е предявила иск за връщане на дадената от нея сума от 43 107 евро и мораторна лихва върху тази сума за периода от 09.11.2010 г. до 29.03.2011 г. Ответното дружество е възразило, че е удължило срока за изпълнение на основание т.3.5 от договора. Клаузата предвижда, че с оглед обезпечаване качеството на строителните работи и крайния продукт продавачът си запазва правото едностранно и еднократно да удължи срока на завършване до три месеца след предварително уведомление до купувача. В случай на използване на тази клауза, се удължават съответно всички останали срокове. Ответното дружество се е позовало и на клаузата на т.3.2.3 от договора според която сроковете спират да текат в период да природни бедствия, война, лоши метеорологични условия, стачки и други форсмажорни обстоятелства извън контрола на продавача. Дружеството е заявило, че спирането на строителството в курортните територии от 15 май до 1 октомври със закон представлява форсмажорно обстоятелство. Изложило е също разбирането си, че ищцата е неизправна страна, тъй като не е заплатила след покана втората дължима вноска и затова няма правото да развали договора, а дружеството може да задържи авансово внесената първоначална вноска. Всички възражения на касатора са подробно обсъдени в мотивите на обжалваното решение и са отхвърлени като неоснователни. Въззивният съд правилно е приел, че строителят не е уведомил ищцата за удължаване на сроковете на основание т.3.5 от договора. Счел е, че забраната за строителство се дължи на предварително известна за строителя законова разпоредба, поради което не е форсмажорно обстоятелство. Точно и ясно е обосновал защо не е настъпил падежът на втората вноска, поради което ищцата не е изпаднала в забава и е изправна страна, която може да развали договора. При тази фактическа обстановка въпросът дали в патримониума на ищцата се е породило правото да развали процесния договор наистина е от решаващо значение за изхода на спора. Даденият в обжалваното решение положителен отговор на този въпрос обаче съответства на материалния закон/чл.87, ал.1 от ЗЗД/ и на установените по делото факти. Касаторът не е формулирал никакви конкретни проблеми, налагащи тълкуването на правната норма с цел точното и прилагане, както и поради необходимост от развитието на правото. Същият извод за твърде общия и неконкретен характер на питанията се отнася и до другите въпроси на касатора, по които той твърди, че е налице противоречива практика. В изложението не е посочено какви са противоречивите изводи между представените от касатора съдебни решения и обжалваното решение. Жалбоподателят е представил към изложението само многоброен, но несистематизиран набор от незаверени ксерокопия на решения на първоинстанционни и второинстанционни съдилища, без доказателства, че тези решения са влезли в сила. Ето защо не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
В обобщение следва да се приеме, че касационната жалба не отговаря на критериите за селекция, формулирани в чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1388 от 26.11.2012 г., постановено по т. д. № 909 по описа за 2012 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:.