4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
гр.София, 24.03.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 7249 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 17567 от 20.10.2014 г., постановено по в. гр. д. № 10528 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV „В” въззивен състав, с което е потвърдено решение от 27.12.2011 г. по гр. д. № 35075 по описа за 2011 г. на Софийския районен съд, ІІ ГО, 75 състав, за отмяна на уволнението на Г. М. Б. на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е недопустимо, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Допустимо ли е повторно касационно обжалване по идентичен правен въпрос при липса на мотивирано произнасяне по същия въпрос на ВКС при първата касация?
2. Какъв е обхватът на съдебния контрол на въззивната инстанция по трудовоправни спорове и може ли въззивният съд да се произнесе по основания за незаконосъобразността на уволнение, каквито не са наведени от ищеца?
3. Съществува ли задължение за съда при разрешаването на трудови спорове служебно да извърши проверка на основанията за прекратяване на трудовото правоотношение, без те да са наведени от ищеца в исковата молба?
4. Може ли при връщане на делото за ново разглеждане въззивният съд да допусне събирането на нови доказателства, за които е настъпила преклузията по чл.266 от ГПК и за които липсват задължителни указания на ВКС?
Ответникът по жалбата Г. М. Б. счита, че решението на Софийския градски съд не следва да се допуска до касационно обжалване, оспорва жалбата по същество и претендира за заплащане на адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът Г. Б. е работил в [фирма] като сътрудник продажби и е бил уволнен на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Софийският районен съд е уважил исковете му за отмяна на уволнението и за възстановяване на заеманата преди това длъжност, тъй като работодателят не е доказал основанието за уволнение-промяната на изискванията за заемане на длъжността. Потвърдителното въззивно решение на Софийския градски съд е било допуснато до касационно обжалване по въпроса може ли съдът да се произнесе по правни и фактически основания за незаконосъобразност на уволнителната заповед, каквито не са въведени от ищеца с исковата молба. В касационното решение обаче не е прието, че въззивният съд се е произнесъл по основание, което не е било надлежно въведено в процеса. Напротив, от мотивите на ВКС става ясно, че новото основание е станало предмет на спора посредством изменение на иска по реда на чл.214, ал.1 от ГПК. Въззивното решение обаче е счетено за неправилно, тъй като този съд е отказал да приеме представените от работодателя длъжностни характеристики, от които според него се установява изменението на изискванията за заемане на длъжността. Според ВКС доказателствата е следвало да бъдат приети на основание чл.266, ал.3 от ГПК, тъй като първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение. За събиране на тези доказателства делото е било върнато на друг състав на Софийския градски съд. При новото разглеждане въззивният съд е приел длъжностните характеристики и компютърна експертиза, разясняваща предмета на компютърните програми, чието познаване е въведено като ново изискване за заемане на длъжността. Въз основа на тези доказателства въззивният съд е достигнал до извода, че не е налице основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 от КТ, а създаване на изцяло нова трансформирана длъжност, поради което първоинстанционното решение отново е било потвърдено. При тези данни първите три въпроса на касатора не са от значение за спора, тъй като в първото касационно решение ВКС вече се е произнесъл по питането дали искът за отмяна на уволнението е разгледан на предявено от ищеца основание и е приел, че това основание е надлежно въведено в процеса. Ето защо по тези въпроси касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, постановено при новото разглеждане на делото, не следва да се допуска.
Четвъртият въпрос на касатора касае приемането на компютърна експертиза при новото разглеждане на делото, която според касатора не е била поискана своевременно. По този въпрос обжалваното решение е съобразено с т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълкувателно дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Във въззивната жалба на касатора се съдържа оплакване, че погрешно първоинстанционният съд е приел за недоказан факта на промяната на изискванията за заемане на длъжността. В този случай не е необходимо страните да поискат назначаването на експертиза, тъй като единствено съдът може да прецени дали установяването на спорния факт налага съобразяване на определени опитни правила и положения на науката, изкуството, занаятите и др., като назначи съответното вещо лице. В настоящата хипотеза съдът след приемането на длъжностните характеристики е констатирал, че са необходими специални знания за изясняване на значението на тези нови изисквания за познаване на определени компютърни програми. Ето защо назначаването на компютърна експертиза и позоваването на нейните изводи не представлява процесуално нарушение и не противоречи на задължителната практика на ВКС, отразена с т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълкувателно дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Затова не може да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския градски съд и по четвъртия въпрос на касатора.
Въпреки искането на Г. Б., разноски за настоящото производство не следва да му се присъждат поради липса на данни за тяхното извършване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 17567 от 20.10.2014 г., постановено по в. гр. д. № 10528 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV „В” въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: