О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1092
гр.София, 30. 09. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1003/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено под № І* на 19.02.2009 год. по в.гр.дело № 854/2008 год. в частта, с която е отменено решение № 78/20.08.2008 год., постановено по гр.дело № 225/2006 год. по описа на Ц. районен съд в частта, в която е отхвърлена претенцията по сметки на Ж. Д. Ж. и И. Г. Ж. против С. А. И., Г. К. М. и П. К. М., като вместо него е постановено друго за осъждане на С. А. И. от гр. Ц., ул.”С” № 8* от гр. Ц., ул.”Ц” № 8* и П. К. М. с ЕГН **********, чрез настойника му П. К. М. от гр. Ц., ул.”Ц” № 8* да заплатят на Ж. Д. Ж. с ЕГН ********** и И. Г. Ж. с ЕГН **********, двамата от гр. Ц., ул.”В” № 10, сумата от по 1 100/хиляда и сто/лева всеки един от тях, представляваща припадащите им се според дела им разходи за увеличаване стойността на делбения имот-поземлен имот с идентификатор 10094.501.117 по кадастралната карта на с. В., общ. Царево, с идентификатор по ПУП на същото село –.* в кв.8.
Недоволен от въззивното решение е касаторът П. К. М., представляван от адвокат К от АК Б. , който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
От ответниците по касация Ж. Д. Ж. и И. Г. Ж., представлявани от адвокат Г от АК- Б. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение приема, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Доколкото незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” е все пак „противоречива” е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касае се за гражданско съдопроизводство и с оглед допустимостта на касационната жалба е недопустимо обсъждането на представените решения по административни дела на Върховния административен съд: № 7* от 25.06.2008 год. по адм.дело № 3109/2008 год. на ІІ отделение и решение № 7* от 12.09.2005 год. по адм.дело № 177/2005 год. на същото отделение.
Решение № 576 от 24.11.2008 год. по т.дело № 311/2008 год. на І търговско отделение на Върховния касационен съд касае приложението на чл.19, ал.3 и чл.88, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.55 и 63, ал.1 ЗС.
По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено под № І* на 19.02.2009 год. по в.гр.дело № 854/2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: