3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
С. 01.02.2011г.
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в закрито заседание на 25 януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1181/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. К. Г. от[населено място], подадена от пълномощниците му адв. Г. К. и адв. Д. С., срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд, № 61 от 02.06.2010г. по в.гр.д. № 83/2010г., с което е потвърдено решението на Бургаския окръжен съд, № 162 от 04.10.2010г. по гр.д. № 3/2008г., с което е прогласена нищожността на сделката, извършена с нот. акт № 437/2000г. на нотариус с район на действие Бургаския районен съд.
Ответниците по жалбата Д. К. Г. и П. В. Г. от[населено място] в представения писмен отговор молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендират разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване не са формулирани ясно поставените въпроси, но те могат да се изведат от съдържанието на изложението и приложената съдебна практика. Според жалбоподателя въззивният съд в противоречие със съдебната практика е квалифицирал като невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД съществуващ обект, който съобразно нормативния режим може да бъде преустроен. Излага доводи, че неспазването на нормативните правила за преустройство на вещта не я квалифицира като „невъзможен предмет”. Прилага съдебна практика.
По поставения въпрос въззивният съд е приел, че таванското помещение, предмет на сделката, към настоящия момент не е с променено по надлежния ред предназначение и не е обособено като самостоятелен обект – ателие, а освен това то и не отговаря на техническите изисквания за обособяването му като ателие. От правна страна съдът е приел, че тъй като няма статут на самостоятелен обект на собственост, а е прилежащо към съответното жилище, таванското помещение не може да бъде предмет на разпореждане отделно от жилището.
Не се констатира твърдяното противоречиво решаване на поставения въпрос. Относно правния статут на таванското помещение въззивното решение е постановено в съответствие с ТР № 34/1983г. ОСГК на ВС, т. 3, съгласно което когато подпокривното пространство на сгради, притежавани в етажна собственост, не е изградено като жилища, ателиета, тавански складови помещения и други отделни обекти, е обща част на сградата. Когато подпокривното пространство или част от него няма нужната височина, площ и обем, нито има достъп до него от нормална стълба, то е обща част по естеството си. Подпокривното пространство, което е обща част на сградата, не може да бъде обект на прехвърлителна сделка докато не бъде променено предназначението му – т.4 от същото ТР.
Въззивното решение не е постановено в противоречие с представената съдебна практика. За разлика от настоящия случай, в приложеното решение № 154/2009г. І г.о. ВКС предмет на сделката е апартамент, а с решение № 469/2009г. ІV г.о. ВКС е разгледан казус, при който обособяването на първи етаж на сграда като отделен обект на собственост не е било налице, но е било възможно да стане. В настоящия случай височината на таванското помещение не отговаря на строителните правила и норми за изграждане на ателие в подпокривното пространство.
Изложението съдържа твърдения и за недопустимо прехвърляне в първоинстанционното производство на тежестта на доказване на иска от ищеца върху ответника. Макар и да не е формулиран съгласно изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, процесуалноправният въпрос за разпределението на доказателствената тежест не е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика. Обстоятелствата относно характера на помещението, предмет на прехвърлителната сделка, са установени въз основа на поискана от ищеца съдебно-техническа експертиза.
На последно място се поставя въпросът „какви са правните последици от недобросъвестно поведение ищеца”, изразяващо се в прехвърляне на спорното таванско помещение и след години оспорване на сделката с мотиви, че се е лишил от спомагателно помещение към жилището си. Така формулираният въпрос касае правото на иск, което с нормата на чл. 26 ЗЗД е предоставено на страните по договора.
Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да не допусне касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд. На ответника следва да се присъдят разноските по делото в размер на 800 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд, № 61 от 02.06.2010г. по в.гр.д. № 83/2010г.
ОСЪЖДА О. К. Г. от[населено място] да заплати на Д. К. Г. и П. В. Г. от[населено място] сумата 800 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: