3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
София, 11.02.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 55/2013
година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на З. М. Н. и Ц. С. Н., двамата от [населено място], против разпореждане от 18.07.2012 г. по в. ч. гр. д. № 452/2012 г. на Пернишки окръжен съд, с което е върната подадената от същите лица частна касационна жалба вх. № 4437/05.07.2012 г. срещу постановеното по това дело определение № 670 от 21.06.2012 г.
Частните жалбоподатели молят за отмяна на атакуваното разпореждане, като изразяват несъгласие с направения в него извод за недопустимост на касационния контрол върху определенията по чл. 419 ГПК с твърдението, че същият противоречи на практиката на ВКС, обективирана в конкретно посочени определения по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – тя е неоснователна.
За да върне подадената от З. М. Н. и Ц. С. Н., двамата от [населено място] частна касационна жалба вх. № 4437/05.07.2012 г. срещу определение № 670 от 21.06.2012 г. по в. ч. гр. д. № 452/2012 г. на Пернишки окръжен съд, въззивният съд е приел, че същата е насочена срещу акт, неподлежащ на касационно обжалване. Това свое становище съдебният състав е подкрепил и с конкретно посочена от него практика на ВКС.
Разпореждането е правилно.
Определението по чл. 419 ГПК не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Брезнишки районен съд разпореждане за незабавно изпълнение на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, като е потвърдил същото, не прегражда развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Определението по допускане на незабавно изпълнение няма отношение към развитието на делото, а към изпълнението на присъденото по това дело вземане. Поради това то не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство.
Що се отнася до представените от частните жалбоподатели определения на ВКС в обратен смисъл, същите представляват практика, която отдавна е изоставена. Актуална е практиката, цитирана от въззивния съд, с която постановеният от него акт е съобразен.
Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 18.07.2012 г. по в. ч. гр. д. № 452/2012 г. на Пернишки окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: