1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1140
ГР. С., 17.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.10.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №529/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. В. срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №12259/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от М. Д. срещу касатора иск по чл.92 от ЗЗД – ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 5 190 евро – неустойка за забавено изпълнение на сключен между страните договор за проектиране и строителство от 30.06.08 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Поставя като значими за спора въпросите от предмета му: може ли строителят по договор за строителство да отговаря с договорена неустойка за забавянето на строителни документи и книжа, чието издаване е от компетентността на трети за договора лица – според чл.177 от ЗУТ възложителите следва да инициират пред съответния орган въвеждането на построения обект в експлоатация; кой е ключовият момент при законосъобразното определяне на началния момент на неустойката в строителството, когато тя е уговорена „ до получаване на разрешение за ползване” съгл. Наредба №3/03 г. за актовете и протоколите по време на строителството; кога / с кой определен нормативно документ/ приключват нормативно определените задължения и отговорности на строителя при издаване на актовете и протоколите по договор за строителство; правото на неустойка по този договор възниква ли от всяко неизпълнение на договора или само от виновното такова.
Намира, че въпросите са решават противоречиво от съдилищата – представя р. по гр.д. №1894/08 г. на Варненски ОС, с което е потвърдено това по гр.д. №8537/07 г. на Варненски РС / без данни за влизане в сила/, сочи и р. по т.д. №227/08 г. на ПОС, което не е представено с данни за влизането му в сила. Н. в сила решения не могат да обосноват противоречие по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, на което се позовава касаторът – ТР №1/19.02.10 г.
В. съд е приел, че с договора за строителство страните са се съгласили изпълнението да е завършено с издаване акт обр.16, като изпълнителят се е задължил да предприеме необходимите за това действия. Изпълнението не е завършено в договорения срок, като за времето на забавата и при условията на договора / плащане на пълната цена от възложителя/ се дължи и е присъдена уговорената неустойка. Изпълнителят не е представил доказателства, че неизпълнението на задължението за завършване на строителството и действията, обезпечаващи снабдяване на възложителя / какъвто е и той, видно от представеното удостоверение за въвеждане в експлоатация/ с акт обр.16 се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които са извън волята и възможностите му. В решения на ВКС – по гр.д. №1165/09 г. на четвърто г.о. и съдилищата – по гр.д. №2247/09 г. на Апелативен съд, С. – е прието, съответно на процесните там договори за строителство, че срокът за изпълнение изтича със снабдяването на сградата с акт обр.16, както е и в случая, но не по-късно от определената в договора дата. След това за периода на забавата изпълнителят отговаря на договорно основание, вкл. с плащане на неустойка, когато е уговорена. Както е посочено в цитираното решение на ВКС: „Следва да се има предвид, че неустойката, наред с обезщетителната си функция, изпълнява и стимулираща, обезпечителна и наказателна функция. Тя е гаранция за това, че ще обезпечи едно точно изпълнение на поетите с договора задължения”.
Или соченото основание за допускане на обжалването не е налице, поради което ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №12259/11 г. от 26.01.12 г.
Осъжда А. В. В. да заплати на М. А. Д. деловодни разноски от 2000 / две хил./ лв., за тази инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ