2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
ГР. С., 15.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на13.05.14 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1144/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. Ц. срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №1646/13 г.в отхвърлителната му част и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен в размер на 1000 лв. и отхвърлен за разликата до 6000 лв. искът на касаторката срещу [фирма], [населено място] с пр. осн. чл.200 от КТ – за обезщетяване на неимуществени вреди от трудова злополука, станала на 9.02.09 г. и призната с разпореждане на НОИ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Намира, че въззивният съд е решил в противоречие с цитираната и приложена практика на ВКС, значимите за спора въпроси: задължен ли е въззивният съд при ново разглеждане на делото да дава указания на страните по реда на чл.146, ал.2 ГПК, включително да изготви и нов доклад с указания да представят доказателства за връчването на ЕР на Н. от 15.04.11, която дата предхожда с 6 дни съдебното заседание на въззивния съд при първото разглеждане на делото, но не удостоверява дата на връчването му, с оглед преценката за преклудиране на правото на въззивника да представи това доказателство при новото разглеждане на делото; задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и изложи мотиви в решението си, съгл. чл.236, ал.2 ГПК.
В. съд е отказал да цени като ново доказателство соченото с първия от въпросите ЕР на Н. от 15.04.11 г., тъй като не е своевременно представено при първото въззивно разглеждане на делото – издадено е преди приключване на устните състезания там. Приел е, че ищцата не установява обективни пречки за своевременно представяне на това решение /вкл., че не е знаела за него, защото не й е било връчено/ и на амбулаторния лист от 24.02.09 г., поради което правото й да се ползва от тези доказателства е преклудирано на осн. чл.266, ал.1 ГПК. Първоинстанционният съд изрично е указал на ищцата, че не сочи доказателства за характера и степента на причинените й увреждания и за причинно-следствената връзка със злополуката. В отговор на тези указания тя е посочила свидетел, чиито показания са обсъдени от въззивния съд, но не е поискала медицинска експертиза. Затова искането й за такава пред въззивния съд отново е преклудирано.
С. с първия въпрос на касатора противоречие с практиката на ВКС не се установява по делото. Представените от касатора във връзка с този въпрос р. по гр.д. №1672/10 г. на четвърто г.о. и по гр.д. №814/12 г. на четвърто г.о. на ВКС са за допуснати от първоинстанционнния съд при изготвяне на доклада по чл.146 ГПК процесуални нарушения, които въззивният съд е длъжен да отстрани по оплакване на страната, чиито права са нарушени, като даде необходимите указания и извърши пропуснатите от първата инстанция процесуални действия. По настоящото дело обаче касаторката не се позовава на нарушение на закона от страна на първата инстанция, нито такова е констатирано от въззивния съд. Последният се е позовал на преклузията по чл.266, ал.1 ГПК за представени нови доказателства, от съдържанието на които е видно, че са издадени преди или по време на първото въззивно разглеждане и ищцата е знаела за тях/или ако не е знаела, е следвало да посочи и установи причината/ и е могла да ги представи там. Така първият въпрос с представената практика към него не е от значение по делото, защото не е съответен на конкретните данни за разглеждането му и приетото от въззивния съд.
Вторият въпрос също не е решен в противоречие с представеното р. по т.д. №1106/10 г. на второ т.о. на ВКС, в което е посочено, че изпълнението на задълженията на съда по чл.189, ал.2 ГПК, отм. и чл.236, ал.2 ГПК – за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и излагане на мотиви по спора, е гаранция за правилноста на въззивния съдебен акт. По настоящото дело въззивният съд е обсъдил всички своевременно представени доказателства и въз основа на тях и на релевантните при определяне на обезщетението по чл.52 от ЗЗД конкретни обстоятелства, го е присъдил в посочения размер. С това са спазени и задължителните указания на ППВС №4/68 г.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №1646/13 г. от 16.10.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: