Определение №1148 от 15.10.2014 по ч.пр. дело №941/941 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1148

София, 15.10.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4082/2014 година.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№41/22.5.2014 г., подадена от адв. Т. Б. – процесуален представител на ищцата Д. С. С. – П. от [населено място], против въззивно решение №87/17.4.2014 г. по гр.д.№70/2014 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.
Ищцата обжалва въззивното решение в частите, относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на прекратения граждански брак, режима на лични контакти и присъдената издръжка на роденото от брака дете.
С обжалваното решение въззивната инстанция е потвърдила решението на първата инстанция в посочените в касационната жалба части, с което за виновен за разстройството на брачните отношения между съпрузите е обявена жената, определен е режим на лични контакти между бащата В. В. П. и детето А. В. П. и е осъдил бащата да заплаща на детето издръжка, чрез майката Д. С., в размер на 120 лева месечно.
Въззивната инстанция е приела, че съпругата е виновна за разстройството на брака, обосновавайки се с с демонстрирано от същата неуважително отношение към съпруга си и родителите му, установената от нея извънбрачна връзка, започнала три години преди постановяване на първоинстанционното решение, която тя не желаела да прекрати, честото й отсъствие от дома, с което съпругата е поставила началото на фактическата раздяла, като е напуснала и семейното жилище заедно с детето без основателна причина и препятствала контактите на бащата с детето.
Относно режимът на лични контакти между детето и бащата окръжният съд е споделил изводите на първата инстанция, с оглед поведението на майката, описано по-горе, както и наличието на родителски и възпитателски качества у бащата, който следва да участва във възпитанието на детето, без това да се отразява на отношенията между детето и майката. В процесния случай е взето предвид и здравословното състояние на детето. Изводите на въззивната инстанция относно присъдената издръжка са обосновани с възможностите на бащата, материалното състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, както и доходите на майката, възрастта на детето, нуждите му от храна, облекло, училищни пособия, здравословното му състояние, социално-икономическите условия на живот, размерът на минималната работна заплата в страната и този на минималната издръжка.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба на ищцата Д. С. се поставят следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:
1. По приложението на чл.59, ал.2 и ал3 СК – кои обстоятелства следва да се преценяват при определяне режима на лични контакти между децата и родителя, който не упражнява родителските права, както и при определяне на дължимата за децата издръжка ?;
2.Кои данни следва да се преценяват при произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака и обосновават виновно брачно поведение ?
3.За задължението на въззивния съд да изслуша двамата родители при решаване на въпроса за режима на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права ?
Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба В. В. П., посредством процесуалния си представител – адв. П., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по касация намира, че касационната жалба е процесуално допустима с оглед изискванията на чл.чл.285 и 286 ГПК.
За да се произнесе по тяхната допустимост съдът съобрази следното:
Въпросът за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и постановяване на съдебно решение по този въпрос се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. Поради това практиката по тях не може да бъде унифицирана и въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Размерът на дължимата издръжка, независимо кой на кого я дължи, се обуславя от конкретната фактическа обстановка и от доказателствата за нейното установяване. Преценката на решаващия съд е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с установените по конкретното дело фактически обстоятелства, при обсъждането на които съдът формира вътрешното си убеждение. Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Дали съдът е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти е преценка, която може да извърши в касационното производство само ако обжалването бъде допуснато. Тази преценка не може да се извърши в производството по допускане на касационно обжалване.
Ето защо въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по тези два въпроса.
Касационната жалба обаче следва да бъде допусната до касационно обжалване по въпроса за изслушването на двамата родители при решаване на въпроса за режима на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, предвид представеното по делото решение №21/30.01.2014 г. по гр.д.№5451/2013 г. на ВКС, ІV г.о.
На касационната жалбоподателка следва да се укаже да представи в седмичен срок от получаване на настоящото определение платежен документ за внесена държавна такса в размер на 40 лева по сметката на ВКС за обезпечения и вещи лица.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №87/17.4.2014 г. по гр.д.№70/2014 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд по въпроса за изслушването на двамата родители при решаване на въпроса за режима на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №87/17.4.2014 г. по гр.д.№70/2014 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд по останалите въпроси.
УКАЗВА на касационната жалбоподателка Д. С. С. – П. в седмичен срок от получаване на настоящото определение да внесе държавна такса в размер на 40/четиридесет/ лева по сметка на Върховния касационен съд. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар