3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1167
София 30.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 23 ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ценка Георгиева
дело № 993/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. дирекция на МВР гр. К., подадена от пълномощника гл. юрисконсулт А. С., срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 26.04.2010г. по в.гр.д. № 97/2010г., с което е потвърдено решението на Кюстендилския районен съд, № 1 от 04.01.2010г. по гр.д. № 162/2009г., с което е отменена заповедта от 13.01.2009г. на директора на ОД на МВР – К., с която на С. Г. И. е наложено дисциплинарно наказание „забележка”.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани няколко материалноправни и процесуалноправни въпроси, за които жалбоподателят твърди, че са от значение за решаването на спора, решени са в противоречие със съдебната практика и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Първият от поставените въпроси гласи „необходимо ли е определено време, за да може работникът или служителят да организира защитата си с оглед даване на обяснения и какъв времеви интервал трябва да има между поканата за изслушване, проведеното изслушване и издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание”. Относно спазването на изискванията на чл. 193 КТ в конкретния случай, въззивният съд е приел, че процедурата е била опорочена, тъй като служителят е бил запознат със справката от 09.0.2009г. в която за първи път са описани конкретните нарушения, непосредствено преди да бъде изслушан. Независимо от този извод обаче след това съдът е разгледал спора по същество като подробно е анализирал събраните по делото доказателства относно описаното в заповедта за дисциплинарно наказание нарушение на трудовите задължения, и е приел, че не е извършено нарушение, което да обоснове реализиране на дисциплинарната отговорност.
Изложеното налага извода, че въпросът по прилагането на чл. 193 КТ в случая не е материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, от значение за делото. Наказанието е отменено не на формално основание поради опорочаване на процедурата по налагането му, а след разглеждане на спора по същество, поради което решението на въззивния съд не е обусловено от отговора на поставения въпрос.
На следващо място жалбоподателят сочи като процесуалноправен въпрос от значение за делото допуснати от съда процесуални нарушения, изразяващи се в непроизнасяне по доводи във въззивната жалба и отказ да бъдат допуснати доказателства предвид разпоредбата на чл. 266 ГПК. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение, визирани в чл. 281, т. 3 ГПК, едно от които е същественото нарушение на процесуалните правила.
На последно място жалбоподателят моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл. 4, ал. 1; чл. 5, ал. 3 и ал. 5; чл. 12а, ал. 1 във връзка с чл. 13, ал. 1 и 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, на министъра на вътрешните работи, тъй като това има отношение към правилността на решението. ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по тълкуването на посочената Наредба, тъй като не е формулиран конкретен материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/2009г. материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 26.04.2010г. по в.гр.д. № 97/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: