О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
гр. София, 24.01. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г.Никова гр. дело № 4373 по описа за 2013 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. Д. Ч. чрез адвокат М. Д. против решение № 178 от 24.04.2013 г. на Окръжен съд – [населено място], постановено по въззивно гр.д. № 241/2013 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Съдържа доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост.
Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено условието по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В изложението към касационната жалба се твърди, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по съществен процесуалноправен въпрос за необходимостта от преценка на годни и относими за спора доказателства.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът по касация [фирма] е депозирал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва да са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, както и оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски – адвокатско възнаграждение.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима.
С обжалваното решение е отменено решение № 83 от 01.02.2013 г., постановено по гр.д.№ 3552/2012 г. по описа на Добричкия районен съд, като вместо това е постановено отхвърляне на предявените от Д. Д. Ч. срещу [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ – за отмяна на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ със заповед № РД-03-411 от 29.09.2012 г. на управителя на ответното дружество и за възстановяване на длъжността „експерт продажби” в отдел „АСУ” при Централно управление на [фирма].
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила по безсрочно трудово правоотношение в ответното дружество на длъжност ”експерт продажби” в отдел „АСУ”. По длъжностното разписание в сила от 21.09.2012 г. длъжността на ищцата е включена в Клас 2 – ІІ. Аналитични специалисти (заедно с длъжностите главен счетоводител; зам.главен счетоводител; инженер, контрол на процеси; експерт ПСОВ; главен инженер енергетик; експерт П.; ревизор; юрисконсулт; експерт човешки ресурси). В Клас 1 – І.Ръководни служители са посочени длъжностите на зам.управител по ПВ; началник район; началник автотранспорт и А.; заместник управител; ръководител звено и ръководител звено връзки с обществеността. Въззивният съд обстойно е обсъдил връчената на ищцата на 15.06.2010 г. длъжностна характеристика за длъжността „експерт продажби”, в която е записано, че са й възложени задължения, както следва: да ръководи, организира и координира цялостната дейност, свързана със събираемостта на приходите от продажбите; да контролира достоверността и оперативността на данни, свързани с продажбите; да ръководи работата, свързана с контролната дейност по изправността на водомерите и спазването на нормативната уредба относно ползването от потребителите на водоснабдителни и канализационни системи; да планира и организира периодични проверки по водене и отчитане на документацията, свързана със събираемостта на приходите на експлоатационните райони; да участва и ръководи работата на отдела, да предлага на управителя на дружеството решения във връзка с подобряване работата на отдела; да участва при разработване на нови стратегии и пазарни условия. Основни нейни отговорности са били: да носи отговорност за подадената информация относно събираемостта на приходите на управителя; да отговаря за допуснатите загуби поради недостатъци в работата на отдела; отговаря за грешки при взаимоотношенията между оператора и потребителите на канализационни системи. Констатирано е, че длъжността на ищцата е пряко подчинена на управителя на дружеството (съобразно отразеното в раздел ІІІ.Организационни връзки и взаимоотношения), а съобразно раздел V. като изисквания за заемане на длъжността са посочени комуникативност, работа в екип, инициативност и възможност за вземане на решения. Обсъдени са и приетите по делото 5 броя докладни записки, удостоверяващи предложения от ищцата до управителя на дружеството за парично стимулиране на работници, заемащи длъжностите „инспектор” от Клас 3 ІІІ.Приложни специалисти и „юрисконсулт” от Клас 2 ІІ.Аналитични специалисти, върху които личат положителните резолюции на управителя, както и издадени във връзка с предложенията на ищцата заповеди на управителя за парично стимулиране.
Въз основа на фактите, установени при анализа на доказателствата, е формиран правния извод, че ищцата попада в кръга от лица, визиран в § 1, т. 3 от ДР на КТ, като критерий за това са трудовите функции, възложени на работника или служителя с длъжностната характеристика – при съобразяване на разрешения, дадени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК (решение № 442 от 08.06.2010 г. по гр.д.№ 1621/2009 год. на ІІІ г.о. и решение № 535 от 19.12.2012 г. по гр.д.№ 83/2012 год. на ІV г.о.). Въззивният съд е посочил, че ръководната длъжност включва правомощия да организира и планира трудовия процес, да разпределя задачи между работници и служителите, да отчита и контролира тяхното изпълнение, както и че се касае за служители, от усилията на които зависи насочването и успеха в стопанската дейност на предприятието. Предвид това и като е отчел обстоятелството, че договорът за управление на ответното еднолично търговско дружество с ограничена отговорност с държавно участие в капитала е сключен на 18.09.2012 г., а правото на уволнение е упражнено на 29.09.2012 г. (преди изтичането на 9-месечния срок от започване изпълнението на договора за възлагане на управление), съдът е приел, че исковете са неоснователни.
Както бе посочено по-горе, по отношение на въпроса за необходимостта от преценка на годни и относими за спора доказателства се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съобразно т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Двете хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – точното приложение на закона и развитие на правото – формират едно правно основание за допускане на касационно обжалване.
В разглеждания случай по въпроса за необходимостта от преценка на годни и относими за спора доказателства е налице трайно установена съдебна практика, касаеща приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК – решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК като например: решение № 235 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 513/2010 г., ІV г.о., решение № 470/11 от 16.01.2012 г. по гр.д.№ 1318/2010 г., ІV г.о. и решение № 526/12 от 06.03.2013 г. по гр.д.№ 248/2012 г., ІV г.о. Съгласно тази практика, споделяна и от настоящия състав на съда, инстанциите по същество преценяват доказателствата по делото по вътрешно убеждение и в тяхната цялост. При наличието на така формираната практика, по отношение на която не се налага промяна или осъвременяване, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касаторката не твърди въззивният съд да е постановил решението си в противоречие с разрешенията по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, дадени по реда на чл. 290 ГПК, а и подобно твърдение би било неоснователно. При постановяване на атакуваното решение въззивният съд е обсъдил в съответствие с чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК доказателствата, относими към спорното право, както и заявените от страните доводи, релевантни за спорното право. Достатъчно е съдът да изложи съображения именно за релевантните факти, а това как точно ще се обоснове е в зависимост от конкретните факти по делото и доводи на страните. Важното е да са спазени изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК (което в случая е налице), а евентуалното несъгласие на касаторката с фактическите и правни заключения на съда не е основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид отсъствието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се допуска касационното обжалване на атакуваното решение.
С оглед настоящото произнасяне е налице основание за присъждането на разноски в тежест на касаторката. Същевременно, обаче, с т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГКТК е постановено, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението; в договора следва да е вписан начина на плащане и ако е по банков път, то задължително следва да се представят доказателства за извършеното плащане – то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Само в случай, че е уговорено плащане в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В конкретния случай в договора за правна защита и съдействие е вписано, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за изготвянето на отговор на касационната жалба, платими по банкова сметка. Не са представени банкови документи, удостоверяващи плащането, поради което искането на ответника по касация за присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева следва да бъде оставено без уважение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 178 от 24.04.2013 г. на Окръжен съд – [населено място], постановено по въззивно гр.д. № 241/2013 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма] за присъждането на разноски за защита в производството пред Върховният касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: