1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1259
ГР. С., 09.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.11.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №693/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд Хасково/ОС/ по гр.д. №63/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу Агенция „Митници” за отмяна на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение”, наложено му със заповед на началника на митница „С.” от 1.06.11 г..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК. Намира, че процесуалните въпроси: необходимо ли е въззивната инстанция да обсъди всички доводи на страните от значение за спора – вкл. довода на ищеца за нарушение на чл.195 от КТ при издаване на заповедта за наказание и необходимо ли е да сочи доказателствата, на които основава приетите за установени факти, ако те се различават от установените от първоинст. съд са разрешени от ОС в противоречие с практика на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК – решения по чл.290 от ГПК по гр.д. №1321/09 г. и гр.д. №3972/08 г. на четвърто г.о. и по гр.д. №1416/10 г. на трето г.о., които цитира и прилага. М. въпрос: извършва ли митническият служител дисциплинарно нарушение, ако поради липса на разписани правила за митническа проверка я извършва съобразно установената работна практика на групата, според касатора е от значение за спора и за точното прилагане на закона, тъй като не е застъпен в съдебната практика – осн. по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
Първите два въпроса не са решени от ОС в противоречие с практиката на ВКС – въззивният съд, както и първоинстанционният, е приел, че заповедта за наказание е мотивирана съобразно изискванията на на чл.195, ал.1 от КТ. За разлика от първоинстанционното решение, с въззивното -след описание и подробен анализ на приетата въз основа на посочените и от двете инстанции доказателства фактическа обстановка – е прието, че нарушението, за което е наложено наказанието е извършено от служителя и тежестта на наказанието е съответна на тази на нарушението по критериите на чл.189 от КТ.
В. съд е приел, че работната практика на групата във връзка с пропускането на П. през държавната граница следва да е и е конкретно установена като съответна с изискванията на ЗМ. Независимо от работната обстановка / натоварен трафик/, служителят е бил длъжен да спази закона и установената за прилагането му работна практика, но не го е сторил, с което е създал предпоставки превозно средство да премине границата не по определения за това ред. При тези решаващи мотиви третият от въпросите е извън произнасянето на съда – в случая е прието, че работната практика се извлича от и съответства на ЗМ /а не, че е неписана/ и служителят при проверката е допуснал на нарушение на чл.15, ал.2, т.1 и 4 от ЗМ. Въпросът е преиначен спрямо изводите на ОС, хипотетичен е и не е от значение за спора, за да се приеме за обща предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК – ТР №1/19.02.10 г.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Хасково по гр.д. №63/12 г. от 28.03.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: