2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1267
С., 23.11.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 22 ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 847/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Иванова Х. и Х. И. Х., подадена от пълномощника им адв. Л. И., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, възз. отд., ІV-Г с-в, от 15.07.2010г. по в.гр.д. № 2725/2008г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 49 с-в, от 17.08.2007г. по гр.д. № 22371/2003г., с което са осъдени на основание чл. 108 ЗС Р. и Х. Х. да предадат на Б. А. К. от [населено място] /починала в хода на съдебното производство и заместена от наследника си В. Л. Т./ владението на апартамент, находящ се в [населено място], подробно описан в решението.
Ответницата по касация В. Л. Т. от [населено място] в представеното писмено възражение моли решението да се остави в сила.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В. съд е уважил предявеният от Б. А. К. против Р. и Х. Х. ревандикационен иск по съображения, че нищожността на упълномощителната сделка води до нищожност поради липса на съгласие и на договора за продажба, с който Б. К. чрез пълномощника си А. Н. е продала имота на В. З. Иванова. Нищожният договор за продажба не е породил правно действие, поради което купувачът на имота В. З. не е придобила правото на собственост. Последващите две сделки с имота са действителни, но не са породили вещно-прехвърлително действие, т.е. купувачите, включително жалбоподателите Р. и Х. Х. не са придобили в своя патримониум правото на собственост. Правото на собственост върху процесния апартамент е останало в патримониума на ищцата, не е валидно отчуждено, поради което исковете за установяване правото й на собственост са основателни. Приел е, че ответниците Р. и Х. Х. владеят имота без валидно правно основание, поради което е уважил ревандикационния иск.
К. Р. и Х. Х. молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/ на материалноправния въпрос „когато една сделка относно недвижим имот бъде призната за нищожна на основание липса на представителна власт, то разпростира ли се тази нищожност върху трети добросъвестни лица, които са придобили същия имот”.
ВКС намира, че поставеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно приетото в т. 4 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Поставеният от жалбоподателите въпрос е разрешен от въззивния съд при точно прилагане на разпоредбите на чл. 26 ЗЗД и чл. 108 ЗС и съгласно трайно установената съдебна практика. Както бе изложено по-горе покупко-продажбата, по която купувачи са жалбоподателите, не е обявена за нищожна /както се твърди в изложението/, но поради липса на вещно-прехвърлителен ефект те не са придобили правото на собственост. Друго правно основание за владеене на имота жалбоподателите не са твърдели, нито установили. Добросъвестността на владелеца е от значение в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС, но този въпрос не е предмет на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, възз. отд., ІV-Г с-в, от 15.07.2010г. по в.гр.д. № 2725/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: