О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София 21 октомври 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и осемнадесети октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ф. Пенева
ЧЛЕНОВЕ: Кети Маркова
Цветинка Пашкунова
се произнесе,
след като се запозна с писменото становище на
прокурор от ВКП – Явор Гебов. и
изслуша докладваното от съдия Фиданка Пенева
ч н д № 632 по описа за 2010 година
Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК.
С тъжба от П. С. е сезиран Казанлъшкия районен съд, който въз основа на нея и на доказателствата по делото, го изпратил по подсъдност на Старозагорския окръжен съд.
Спорът за подсъдност е повдигнат от съдията – докладчик по н ч д № 1442/2010 година по описа на Старозагорския районен съд. В определението с № 480/23.09.2010 година, с което е прекратено производството пред този съд, са изложени съображения, че в тъжбата, с която е сезиран съда са описани факти и обстоятелства, от които става ясно, че според тъжителя „лицето М. Б. С. на 26.02.2009 година в град К. е разгласило…”. Приел е, че с оглед разпоредбата на чл. 42 ал. 1 НПК – съдът се произнася по въпроса за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението. Поради това, независимо от приложените към тъжбата писмени доказателства, този съд счита, че делото следва да се разгледа от Казанлъшкия районен съд, пред който първоначално е била депозирана тъжбата от П. С..
Прокурорът е дал заключение, че делото следва да се разгледа от Казанлъшкия районен съд, тъй като в тъжбата се поддържа, че деянието е извършено в гр. С. Загора.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
При проверката по делото се установи, че становището на прокурора от ВКП не кореспондира със съдържанието в тъжбата. В последната, както на първата, така и на втората страница /л. 2 от делото/ е посочено, че деянието е извършено в гр. К. пред дознател С. по ДП № 58/2009 година.
Настоящият състав намира, че съображенията изложени в цитираното определение на съдията повдигнал спора за подсъдност са правилни и законосъобразни. От една страна, чл. 42 ал. 1 от НПК изрично предвижда при решаването на въпроса с подсъдността съдът да съобразява данните описани в обстоятелствената част на обвинението. От друга, в чл. 81 ал. 1 от НПК е указано, че тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. В случая е очевидно, че „обстоятелствената част на обвинението” се съдържа в тъжбата изготвена от П. С., а не в приложените към нея писмени доказателства, чието съдържание не следва да се обсъжда от съдията докладчик в стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.
Ето защо и на основание чл. 44 ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗПРАЩА н ч х д № 1442/2010 година, по описа на Старозагорския районен съд /прекратено/, за разглеждане от Казанлъшкия районен съд.
Копие от определението да се изпрати на РС-С. Загора, за сведение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: