О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1346
София, 28.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември……………..
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………….. в присъствието на прокурора ………..………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 341/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
[фирма], [населено място], чрез пълномощника си адв. П. Ю. от АК-П., е подал касационна жалба срещу решение № 27 от 04.01.2012 година по гр.д. N 2946/2011 година на Пловдивския окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 2585 от 01.07.11 г. по гр.д. № 7135/10 г. на районен съд – П., ХІІ гр. състав, като касаторът е осъден да заплати на В. О. В.-Я. от [населено място] сумата 6269, 88 лева, съставляваща обезщетение за ползване на недвижим имот – апартамент в [населено място], [улица] през периода 15.03.2008 г. – 10.05.2010 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното заплащане на задължението и разноските по делото, изчислени по съразмерност – иск с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД.
Ответницата В. О. В.-Я. от [населено място] оспорва наличието на основание за допускане на обжалването, както и касационната жалба по съществото на правния спор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на който текст се позовава касаторът, поради следното:
Касаторът се позовава на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като в края на изложението си е формулирал въпроса „следва ли да се разгледа възражение за прихващане, точният размер на което е установен от вещо лице в хода на съдебното производство, като се има предвид обстоятелството, че отхвърлянето на възражението за прихващане би довело до нов правен спор между същите страни.” Този въпрос е провокиран от становището на въззивния съд, че липсва валидно направено процесуално възражение за прихващане с дължими от страна на ищцата суми, тъй като то не е индивидуализирано по размер, основание и период.
В изложението няма доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съобразно смисъла на това основание, разяснен в т.4 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГКТК. То се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касатора насока. Практиката по приложението на процесуалното възражение за прихващане има достатъчно и тя е непротиворечива. Съблюдава се от съдилищата и е в смисъл, че възражението за прихващане може да се направи както с насрещен иск, така и по пътя на възражението с писмения отговор на исковата молба – чл.131, ал.2, т.5 ГПК. И в двата случая то трябва да е индивидуализирано по основание, размер и период. Няма основание за промяна на тази практика, защото законът не е неясен или непълен, нито са настъпили промени в законодателството или обществените условия – фактори, които обуславят приложението на посочената хипотеза.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 27 от 04.01.2012 година по гр.д. N 2946/2011 година на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.