О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1427
София, 14.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември…………….………………
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 506/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
К. Ф. Г. от [населено място], като настойник на поставения под пълно запрещение Т. Л. Г., чрез пълномощника си адв. Ю. М. от АК-Д., е подала касационна жалба срещу решение № 7 от 10.01.2012 година по гр.д. N 708/2011 година на Добричкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 82 от 17.08.11 г. по гр.д. № 699/2010 г. на районен съд [населено място]. С него е отхвърлен иск на касатора срещу К. А. К. от [населено място], [община], за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, предмет на нот. акт, вписан под № 16, том ІХ, дело № 1506/2010 г. на нотариус с район на действие районен съд [населено място], поради противоречие със закона, както и евентуален иск за унищожаване на същия договор поради сключването му от недееспособен – искове с правни основания чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.27, предл.1 ЗЗД. Развити са оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение, последната поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т. 2 и т.3 ГПК.
Ответникът К. А. К. от [населено място], [община], чрез процесуалния си представител адв. Д. Ч. от АК-Б., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване с писмен отговор. Излага съображения по съществото на правния спор и претендира разноски за касационната инстанция.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на исковете над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, поради следното:
В изложението за допускане на касационното обжалване, което е част от първоначалната касационна жалба, са формулирани въпросите: „1. Нормата на чл.5, във връзка с чл.3 от ЗЛС, явява ли се конкретна забранителна норма, чието накърняване води до противоречие със закона, без да са от значение намерение за нарушаване или причините довели до нарушаването й? Следва ли тази норма да се тълкува ограничително и да се изключват всички специални пороци и основания, преди тя да бъде прилагана? 2. Следва ли съдът да изисква „правни обстоятелства” и „правни основания”, при това изрично посочени в исковата молба, след като законодателят не ги изисква, а изисква само изложение на обстоятелствата на които се основава искът. 3. Следва ли съдът да отхвърля иск за нищожност на правна сделка, след като от една страна е приел, че от изложението на обстоятелствата и доказателствата по делото нищожността е доказана, но от друга страна сочи, че искът за нищожност /?!/ не е доказан, тъй като според съдът се сочат други правни основания”.
Така формулирани въпросите, освен че не са ясни и разбираеми, не кореспондират с данните по делото. Съдът е приел, че заявеното от ищцата основание за нищожност – противоречие на закона и в частност противоречие с нормата на чл.5 ЗЛС /забрана за извършване на сделки от лица, поставени под пълно запрещение/, не е осъществено. В случая липсва нарушаване на императивна правна норма при сключване на сделката. Поради поставянето му под запрещение ищецът не е могъл да изрази валидна воля, който факт е елемент от друг състав – на чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД, но такъв иск не е предявен с оглед заявеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и с оглед поддържаното в хода на делото.
В подкрепа на изложеното и в отговор на поставените въпроси следва да се има предвид, че нормата на чл.5 ЗЛС урежда възможността за поставяне под запрещение и предпоставките за това. С уважаването на иска се установява, че са налице двата елемента от състава на правната норма – медицински /страдание от душевна болест/ и юридически – /невъзможност на лицето да се грижи за работите си вследствие на болестта/ – т.4 от ППВС №5/79 г. на ВС. Наличието на влязло в сила решение по чл.5, ал.1 ЗЛС е предпоставка за успешното провеждане на иск по чл.26, ал.2 ЗЗД в хипотезата на нищожност на договора поради липса на съгласие, но такъв иск не е предявен и разгледан по делото. Известно е, че правното основание на иска се определя от съда, но само въз основа на фактическите и правни твърдения на ищеца, както и на заявения петитум в исковата молба. Съдът не би могъл да поправи грешките на страните в процесуалното им поведение, защото това би било в разрез с принципите за диспозитивното начало и равенството на страните в процеса.
Представените решения на състави на ВКС /без определенията и невлезлите в сила инстанционни решения/ не разкриват сходство с разглеждания случай. По поставените въпроси не може да се допусне касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не съществува неяснота или празнота в закона, нито установената съдебна практика се нуждае от промяна. Такава нужда не се и обосновава.
При този изход на делото следва да се присъдят разноските за касационната инстанция на ответната страна.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 275 от 03.01.2010 година по гр.д. N 528/2010 година на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА Т. Л. Г. от [населено място], действащ чрез настойника си К. Ф. Г. от [населено място], ДА ЗАПЛАТИ на К. А. К. от [населено място], [община], сумата 1378 лева /хиляда триста седемдесет и осем лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.