О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1350
ГР. София, 06.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 3.11.2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1294/09 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Прокуратура на РБ, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд /АС/ по гр.д. №2307/08 г., с което прокуратурата е осъдена солидарно с Р. съд – Б. да заплати на И. И. на осн. чл.2, т.2 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от 7 000 лв.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК.
Касаторът се позовава на т.2 – при разрешаване на материално правния въпрос за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, на осн. чл.52 от ЗЗД, съдебната практика е неустановена и противоречива, което води до големи разлики в обезщетението при сравнително сходни случаи. Конкретно за случая присъденото обезщетение е очевидно завишено в сравнение с присъденото в други подобни с приложените решения.
За да уважи иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лв. въззивният съд е приел, че воденият срещу ищеца наказателен процес за времето от 15.05.98 г. до 13.03.07 г., с обвинение по чл.211, вр. с чл.209 от НК, по което е оправдан и взетата за част от периода – 15.05.98 -16.06.98 г., най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража” са му причинили силен психически дискомфорт / стрес и социална изолация/ и морално страдание. Накърнили са чувствително и за дълго време личното му самочувствие, достойнство и възможността за житейска и професионална реализация при младата му и трудоспособна възраст /род. през 1973 г./.
Критерият за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД не е абстрактен, а се обосновава с обстоятелствата по случая, очертаващи обема, насоката и интензивността на претърпяната вреда – ППВС №4/68 г., ТР №3/04 г., т.11 Те са различни в отделните случаи на обезвреда, оттам и разликата в присъдените обезщетения.
Това следва и от приложените влезли в решения на ВКС №№921/07 и 1557/05 г. / за решението на ВТАС няма данни за влизане в сила и затова то не може да се обсъжда в хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК/. Видно от мотивите им обезщетения в по-ниски размери са присъдени за значително по-кратко наказателно преследване / за около 2 години и половина/, без съдебна фаза и данни за задържане под стража в първото решение, а при второто задържането е след укриване на лицето. Различните фактически обстоятелства и определените въз основа на тях обезщетения в различен размер, не обосновават противоречиво решаване на въпроса за последните, по см.280, ал.1,т.2 от ГПК.
Не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд по гр.д. № 2307/08 г. от 1.06.09 г. в обжалваната част, с която е уважен искът срещу Прокуратура на РБ по чл.2, т.2 от ЗОДОВ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: