О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1360
София, 29.11.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова
гр.дело N 1166 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба “З. България”-О.- в ликвидация, представлявано от ликвидатора П. Б. и процесуален представител адв.В. В., срещу решение № 1333/18.07.2012 г. по гр.д.№1824/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, пети гр.състав.
Ответникът по касационната жалба Г. А. Х. чрез процесуалния си представител адв.Л. Д., в писмен отговор оспорва жалбата.Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, тъй като предмет на обжалване е иск с цена 7 669,20 лв .
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІг.о. констатира следното:
Ответникът по касационната жалба е предявил иск по чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1 КТ за присъждане на обезщетение в размер на 7 669,20 лв. за оставането си без работа в продължение на 6 месеца поради незаконно уволнение.Трудовото му правоотношение по трудов договор с жалбоподателя било прекратено въз основа на чл.328 ал.1 т.1 пр.2 КТ. С влязло в сила решение по друго дело уволнението било признато за незаконно и бил възстановен на работа. С решение № 1572/17.04.2012 г. по гр.д.№19486/2011г. на Пловдивския районен съд искът е уважен.С обжалваното решение то е потвърдено. Въззивният съд е приел възраженията на жалбоподателя , че ответникът по касационната жалба не е доказал, че не е работил през шестмесечния срок за неоснователни . Приел е ,че представените от него заверено копие от трудова книжка, удостоверение от Дирекция „Бюро по труда”-гр.К. , писмо от Агенция по заетостта Дирекция „Бюро по труда”-гр.П. и справка от ТД на НАП –гр.П. предпоставят обратен фактически извод.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е извел следните материалноправен и процесуалноправен въпроси, съответно уточнени и конкретизирани от съда:
-незаконосъобразността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение може ли да обуслови фактически извод за оставане без работа на работника;
-длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства за установяване основателността на иска, ако не препрати с мотивите си към изводите на първоинстанционния съд.
Твърди, че изводите на въззивния съд са в противоречие с решение № 168/ 25.05.2011г. по гр.д.№1464/ 2010 г., ІІІ г.о., решение № 115/24.03.2010 г. по гр.д. №2549 /2008 г., ІІІ г.о. , решение № 255/11.07.2011 г. по гр.д.587/2010 г., четвърто г.о. и че е налице основание за касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. намира,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. С чл.280 ал.1 ГПК е въведен принципът на факултативно касационно обжалване, при което касационните жалби подлежат на селектиране за допустимост до касация. За да осигури достъп до касационно обжалване жалбоподателят следва да постави въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, да е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на решението, за възприеманата фактическа обстановка и за обсъждане на събраните по делото доказателства- т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК. В случая поставените от жалбоподателя въпроси не са обуславящи правните , а третират фактическите изводи на съда. Обжалваното решение е съобразено със задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК, според която фактът на оставане без работа може да бъде установяван с всички допустими от закона доказателствени средства: констатации по трудовата книжка, справка от Националната агенция по заетостта, снидетелски показания.. Изброените по-горе писмени доказателства, цитирани от въззивния съд: трудова книжка, в която след оформено прекратяване на трудовото правоотношение няма отбелязвания работникът да е постъпвал на работа през обследвания период; справки от съответните държавни институции, според които е регистриран като безработен за същия период, са допустими доказателствени средства за установяване на твърдяния от ответника по касационната жалба факт на оставането му без работа.
Всъщност оплакванията на жалбоподателя са за фактическите и правни изводи на въззивния съд, но те не могат да станат повод за допускане на касационно обжалване.
Пред вид изхода от делото на ответника по касационната жалба се дължат разноски според искането му за адвокатско възнаграждение за тази инстанция.Неговото искане обаче не следва да бъде уважавано, тъй като не са представени доказателства за сторени такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1333/18.07.2012 г. по гр.д.№1824/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, пети гр.състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: