О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 909
гр. София, 08.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 2471 по описа за 2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. В., прокурор в Апелативна прокуратура – [населено място] срещу решение № 70 от 16.01.2014 г. по гр. дело № 3293/2013 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, четвърти състав.
Ответникът Р. Х. А. не е взел становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която Софийски апелативен съд се е произнесъл по иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ /редакция до изм. ДВ, бр. 98/2012 г., понастоящем чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ/, предявен от Р. Х. А. против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство с обвинение за престъпление по чл. 115 вр. чл.20, ал. 4, вр. ал. 1 НК за това, че на 02.02.2007 г. около 3.30 ч. в [населено място],[жк], пред блок 627 в лек автомобил „Форд Фиеста” ДК [рег.номер на МПС] в съучастие, като извършител с трети лица умишлено е умъртвил С. К. чрез прострелване с огнестрелно оръжие – пистолет „М.”, без фабричен номер, по което ищецът е признат за невинен и оправдан с присъда № 11 от 15.12.2008 г. по н.о.х. дело № 4187/2007 г. на Софийски градски съд, потвърдена с решение № 394 от 01.07.2011 г. по ВНОХД № 468/2010 г. на Софийски апелативен съд в частта за оправдаване на ищеца, оставено в сила с решение № 92 от 06.04.2012 г. по к.д. № 89/2012 г. на ВКС. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че е налице фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ /в посочената по – горе редакция/ предвид доказването на обстоятелствата, които го формират – оправдаване на ищеца по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление от общ характер, подробно посочено по – горе във връзка, с което е била взета мярка за неотклонение – „задържане под стража” за срок от 10 дни и е била наложена забрана за напускане пределите на страната. Освен това в мотивите на въззивното решение са изложени съображения относно доказаността на неимуществените вреди и са обсъдени обстоятелствата, релевантни за присъждането им в размер на сумата 15 000 лв., а именно: продължителността на периода, през който срещу ищеца е било повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ характер – 5 години и 2 месеца; тежестта на престъплението, в което ищецът е бил обвинен и за което впоследствие е бил оправдан – тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; обстоятелството, че по отношение на ищеца е била взема мярка за неотклонение „задържане под стража” само за период от 10 дни; наложена на ищеца забрана за напускане пределите на страната; възрастта на ищеца – същият е роден през 1978 г.; конкретните данни за емоционалните и психически страдани на А., техния интензитет; обстоятелството, че обвинението е отразено в медиите.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди: „В случая процесуално – правният въпрос е за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД, в който смисъл е задължителната съдебна практика на Върховния съд в т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г.”. По – нататък се твърди, че „обжалваното решение противоречи на посочената разпоредба, а също и на разпоредбите на т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, защото част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, поради липсата на мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди”. Въпросът, определен, като „процесуално – правен” не съдържа конкретните обстоятелства относно „определянето на неимуществените вреди”, по които въззивният съд е приел правни разрешения, както и самите правни разрешения по тълкуването на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Касаторът е задължен да ги посочи чрез мотивирано изложение на касационните основания съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1. Определянето на неимуществените вреди е процесуална дейност на въззивния съд при реализирането, на която се разглеждат обстоятелства, имащи правно значение за присъждането на претърпените неимуществени вреди и за техния размер, по които съдът формира свои правни разрешения. Във връзка с тези разрешения касаторът е задължен да постави правни въпроси и обоснове противоречивото им разрешаване, в отклонение от задължителната или казуална съдебна практика. В приложението жалбоподателят не е обосновал наличието на противоречиво разрешавани въпроси от въззивния съд чрез съпоставка на решаващите изводи на същия съд с изводите на ВКС в приложената практика. Твърденията, че обжалваното решение противоречи на тълкувателни решения на ОСГК са доводи по чл. 281, т. 3 ГПК, засягащи друг вид касационни основания, чието разглеждане в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. С излагането им не се релевират основания за допускане на касационно обжалване. Твърдението за липсата на мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди е необосновано, тъй като в приложението не са посочени конкретните обстоятелства /последици от незаконосъобразното обвинение/, по които според страната не са изложени мотиви от въззивния съд. Твърдението е необосновано и поради наличието на мотиви в обжалваното решение, в които се разглежда причинно – следствената връзка между незаконосъобразното обвинение и неговите последици за личния живот на ищеца, съответно отраженията от проведеното обвинение по отношение на същият. Липсата на общи и допълнителни основания по чл.280, ал.1 ГПК има за последица недопускане на касационен контрол.
В приложението е посочено, че „материално – правният въпрос е свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ”. Както се вижда от дадения цитат, подобно на формулировката по предходния въпрос не се посочват обстоятелствата, по които са формирани правни разрешения от въззивния съд, както и самите правни разрешения, а тематично въпроса се свързва с прилагането на чл. 52 ЗЗД, което го квалифицира, като общо тематичен и несъобразен с мотивите на въззивния съд. Съгласно разясненията в цитираното по- горе тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС, т. 1 правният въпрос е свързан с конкретни правни разрешения, които касаторът е задължен да посочи, като обоснове и противоречивото произнасяне на въззивния съд в отклонение от задължителната или казуална практика. В случая не е посочено и аргументирано и допълнително основание по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като твърдението, че „при сравнително сходни случаи, размерите на обезщетенията са определят при големи различия” не съставлява обосноваване на противоречие между разрешенията на въззивния съд и приложената практика. Не е обоснована нито една от хипотезите на чл. 280, ал.1 ГПК.
От всичко изложено по – горе следва, че в разглеждания случай не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което настоящата инстанция приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 70 от 16.01.2014 г. по гр. дело № 3293/2013 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, четвърти състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: