3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
София, 26.02.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 381/2014 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Й. А. от [населено място], Област Велико Т. срещу разпореждане от 06.12.2013г. по в. гр. д. № 902/2013 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е върната подадената от същия касационна жалба срещу постановеното по делото решение № 454 от 22.10.2013 г.
Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното разпореждане е неправилно с твърдението, че срокът за обжалване на въззивното решение следва да се преценява от датата 28.10.2013 г., когато препис от същото е изпратен на настоящия му пълномощник и съдебен адрес адвокат М. Ц., а не от датата 24.10.2013 г., когато такъв препис е получен от първоначално упълномощения адвокат Ж. Д., доколкото пълномощното й е оттеглено и затова съдът е уведомен с изрична молба от 26.09.2013 г., а даденото й впоследствие ново пълномощно е само за представителство по допускане на обезпечение.
Ответникът по частната жалба – ДФ „Земеделие” – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
За да върне подадената от М. Й. А. от [населено място], Област Велико Т. касационна жалба срещу решение № 454 от 22.10.2013 г. по в. гр. д. № 902/2013 г., въззивният съд е счел, че същата е просрочена. Този извод е мотивиран с факта, че препис от въззивното решение е получен от пълномощника на въззивника – адвокат Ж. Д. – на 24.10.2013 г., а жалбата е подадена по пощата на 26.11.2013 г., т. е. след като едномесечният преклузивен срок по чл. 283 ГПК вече е бил изтекъл на 25.11.2013 г. при спазване правилото на чл. 60, ал. 6 ГПК. При преценката относно редовността на връчване на препис от въззивното решение съдебният състав е взел предвид обстоятелството, че с молба от 26.09.2013 г. въззивникът М. Й. А. е отправил уведомление за оттегляне пълномощното на адвокат Ж. Д. и че по делото е представено пълномощно от същата дата в полза на друг адвокат – М. Ц., която в депозираните писмени бележки от 07.10.2013 г. е посочена и като съдебен адрес на страната. Същевременно обаче, е отчетено и обстоятелството, че по-късно, след датата на писмените бележки – с молба вх. № 10159 от 18.10.2013 г. за допускане на обезпечение по реда на чл. 389, ал. 1 ГПК е приложено ново пълномощно на адвокат Ж. Д., която отново е упълномощена от въззивника не само да го представлява във връзка с молбата по чл. 389 ГПК, но и да го представлява пред всички инстанции, като същата е посочена и като „адрес за призоваване”. Поради това, въззивният съд е приел, че връчването на препис от решението на адвокат Ж. Д. е редовно и именно това е релевантният за срока по чл. 283 ГПК момент.
Настоящият състав намира този извод за неправилен, тъй като е в противоречие с доказателствата по делото. Въззивният съд не е взел предвид обстоятелството, че представените от адвокат Ж. Д. с молбите й 18.10.2013 г. две пълномощни нямат конкретна дата, поради което не би могло да се прецени дали те предхождат датата 26.09.2013 г., на която страната е уведомила съда за оттегляне на пълномощията по делото, дадени на същия адвокат. При липсата на категорични данни за момента на упълномощаването на адвокат Д., решаващият състав е следвало да приеме, че пълномощник на въззивника по това дело, съгласно представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 423414 от 26.09.2013 г., е именно адвокат М. Ц., която е същевременно и негов съдебен адрес, видно от посоченото в депозираните на 07.10.2013 г. писмени бележки (вх. № 9719). С оглед на това, в случая релевантно по отношение на срока за касационно обжалване е връчването на препис от въззивното решение не на адвокат Ж. Д., а на самата страна, което, видно от приложеното съобщение (лист 56 от въззивното дело), е извършено на 28.10.2013 г. Спрямо тази дата, преклузивният едномесечен срок по чл. 283 ГПК е спазен, тъй като касационната жалба е подадена на 27.12.2013 г., което се установява от пощенското клеймо, съдържащо се върху приложения пощенски плик (лист 13).
Предвид всички изложени съображения, обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за администриране на касационната жалба.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 06.12.2013г. по в. гр. д. № 902/2013г. на Великотърновски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за администриране на подадената от М. Й. А. от [населено място], Област Велико Т. касационна жалба вх. № 12 596.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: