О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
Гр.С., 06.04.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети март през двехиляди и шестнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.1027 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.283/25.01.16г. по г.д.№.125/16г. на Апелативен съд С., ГО, 8с., е потвърдено определение на Софийски градски съд, ГО, 7с., от 24.09.15 по г.д.№.10787/15, с което производството по делото е прекратено на основание чл.126 ал.1 ГПК като недопустимо.
Постъпила е частна касационна жалба от Г. В. Д., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице позоваване на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.”При депозиране на искова молба по електронен път и последващо депозиране на същата молба на хартиен носител, явява ли се това завеждане на два отделни иска или се касае за една искова молба, заведена по електронен път и потвърдена, с оглед сигурност на иска, на хартиен носител? Следва ли, като фактически материал по едно общо дело тези и свързаните с тях документи да бъдат обединени в едно общо дело?”; 2. „При воля за заместване или конституиране на ответник по иска преди фактическото разглеждане на исковата молба в съдебно заседание, надлежно депозирана в първоинстанционния съд, кой следва да се произнесе по това искане, първоинстанционния или въззивния съд?”; 3. „Поглъща ли се отговорността на МВР за действията освен тези на разследващите полицаи от отговорността на прокуратурата за вреди на ищеца?”; 4. „При прекратяване от съда на първо заведения иск поради това, че счита, че не е посочена правилно легитимацията на ответника, или пък, че искът е предявен по електронен път, кой иск и по какъв ред следва да се разгледа, ако не са обединени в едно общо дело, предявеният по електронен път и потвърденият на хартиен носител иск?”. Сочи практика.
Частната касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалвания акт АСС е приел, че след като ищецът е завел повторно дело – с предмет, страни и петитум идентични на вече по-рано образувано /по чл.2 З. срещу Прокуратурата на РБ/, то второто е недопустимо предвид разпоредбата на чл.126 ал.1 ГПК. Поради това и е потвърдил първоинстанционното определение за прекратяването му на това основание. Освен това е добавил, че няма пречки, предвид постъпилата след прекратяването молба за замяната на ответника Прокуратурата на Република България с МВР, в рамките на първото производство да се конституира втори ответник на основание чл.228 ал.3 ГПК, респективно че ответникът е само процесуален субституент на държавата и вредите от незаконното обвиняване – които включват и тези за незаконно задържане, ще бъдат изцяло обезщетени.
Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ал.1 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Първият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК с оглед предметния му обхват. Пред въззивния съд не са били излагани твърдения за подаване на искова молба по електронен път и последващото й подаване в оригинал /същите се съдържат за пръв път в касационната жалба/. Поради това и такива не са били предмет на обсъждане от него, той не е излагал мотиви в тази връзка и тези въпроси не са свързани с решаващата му воля. Предвид горното те не съставляват годно общо основание за допускане на касационно обжалване.
Вторият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като съдържа условие, което не е налице. Съдът не е приел от фактическа страна, че е налице надлежно депозирана молба за заместване или конституиране на нов ответник. Напротив, изрично е посочил, че такава е постъпила след прекратяване на производство /молбата е предявена на 25.09.15г., а определението за прекратяване е от 24.09.15г./. Предвид изложеното и този въпрос не е свързан с решаващата воля на съда.
Не е свързан с нея и третият формулиран въпрос. Решаващите мотиви на въззивната инстанция, поради които е потвърдено първоинстанционното определение, са за наличието на идентитет между настоящото и по-рано заведено дело по предмет, страни и петитум – което обуславя приложението на чл.126 ГПК. Останалите мотиви, в това число във връзка с принципните постановки кой е надлежна страна и кой процесуален субституент по дела с правно основание чл.2 З., респективно включва ли се обезщетението за незаконно задържане в това за незаконно обвиняване, не са свързани с решаващата воля на съда, а по-скоро имат разяснителен характер. Предвид изложеното, третият въпрос не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване.
Не представлява такова и четвъртият въпрос. От една страна пред въззивния съд не са били излагани твърдения за подаване на искова молба по електронен път и последващото й подаване в оригинал – поради което и такива не са били предмет на обсъждане от него, той не е излагал мотиви в тази връзка и тези въпроси не са свързани с решаващата му воля. От друга страна последната, предвид изложеното по-горе, не включва преценка за прекратяване на производството поради неправилна пасивна легитимация. С оглед на изложеното и този въпрос не удовлетворява изискванията за годно общо основание за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.283/25.01.16г. по г.д.№.125/16г. на Апелативен съд С., ГО, 8с.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: