2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№141
Гр.София, 18.02.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 14 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 2097/09.10.2012г., постановено от Софийския апелативен съд, с което е спряно производството по т.д.№ 1493/12г. на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на в.гр.д.№ 668/12г. на Великотърновския окръжен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна.
Производството по делото е образувано по иск на [фирма] за прекратяване на основание чл.517, ал.4 ГПК на [фирма], като ищецът твърди, че е взискател по изпълнително дело № 00018/2010г. на ЧСИ, рег.№ 823 за вземане по изпълнителен лист от 19.08.2002г., издаден по гр.д.№ 540/2011г. на Асеновградския районен съд срещу [фирма], както и че лицето Д. Ч. е едноличен собственик на капитала на ответното дружество.
Производството по гр.д.№ 668/2012г. на Великотърновския окръжен съд е образувано по жалба срещу решение № 201/24.02.2012г. по гр.д.№ 4303/11г. на Великотърновския районен съд, с което е признато за установено, че [фирма] не дължи на [фирма] сумите, присъдени с влязло в сила решение № 74/05.07.2002г. по гр.д.№ 540/2011г. на Асеновградския районен съд.
Изходът от спора по гр.д.№ 668/2012г. на Великотърновския окръжен съд е от значение за спора по т.д.№ 1493/12г. с оглед установяване на качеството на кредитор на ищеца по иска, поискал прекратяване на дружеството на основание чл.517, ал.4 ГПК, поради което са налице предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател за нарушение на нормата на чл.266, ал.2 ГПК, тъй като същата е относима към събирането на доказателства във въззивното производство, но не се прилага за представянето на документи за наличието на висящ спор между страните по направено искане за спиране на производството по делото. След извършена служебна справка ВКС констатира, че срещу определение № 763/30.11.2012г. по ч.т.д.№ 509/12г. на ВКС, І т.о. за оставяне без разглеждане на частна жалба против определение от 11.07.2012г. по гр.д.№ 668/12г. на Великотърновския окръжен съд за прекратяване на производството по делото, е подадена частна жалба и делото е висящо във ВКС.
На основание чл.81 ГПК частният жалбоподател следва да заплати на ответника разноските за настоящото производство в размер на 150 лв. по договор за правна защита и съдействие от 17.12.12г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРДЖАВА определение № 2097/09.10.2012г., постановено от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица], [жилищен адрес] сумата от 150 лв. /Сто и петдесет лв./ – разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.