О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№_729
гр. София,23.11.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 708 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. К. Е., [населено място], срещу определение № 252 от 21.09.2012 г. по т. д. № 697/2012г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане, на основание чл.280, ал.2 от ГПК и с оглед търговския характер на делото, подадената от същото лице касационна жалба срещу решение № 120 от 10.04.2012г. по гр. д. № 1051/2011г. на Окръжен съд- Благоевград, с което същият е осъден да заплати сумата от 8000 лева, получена на неосъществено основание, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на иска до окончателното изплащане, както и разноски за две инстанции в размер на 980 лева.
Частният жалбоподател моли да се отмени преграждащото определение на ВКС, като противоречащо на разпоредбата на чл.280, ал.2 ТЗ, тъй като, делото не е търговско, поради което приложение не намира ограничението от 10 000 лева – цена на иска. Твърди, че сумата е претендирана в исковата молба и присъдена от въззивния съд на основание по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, като дадена при начална липса на основание. Сочи, че не са налице договорни или преддоговорни отношения между страните, нито такива са наведени в исковата молба, поради което въззивният съд не се е произнесъл по спор, произтичащ от търговска сделка или от преддоговорни отношения по такава. Поддържа, че при определяне на вида на делото следва да се има предвид и дефиницията на търговска сделка, дадена в ТЗ, за наличието на която е необходимо не само едната или двете страни да са търговци, но и отношенията да са възникнали във връзка с осъществяване на предмета на дейност на ищцовото дружество, каквато връзка в случая липсва.
Ответникът по частната жалба – [фирма], не взема становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от касатора жалба срещу решението на СГС, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на предявените искове /8000 по иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД от датата на исковата молба/ е под законодателно определения в чл.280, ал.2 ГПК /ДВ бр.100/ 21.12.2010г./ размер на цената на иска, изискуем за касационно обжалване на въззивните решения по търговски дела. В тази връзка е отчетено, че вземането произтича от правоотношение между страните, една от които е търговско дружество, във връзка със сключване на договор, т.е. от преддоговорни отношения – свързани с водени преговори, но несключени договори. Взето е предвид и изменението на разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК от 21.12.2010 г. /ДВ, бр. 100/2010г./, като е направен извод, че от този момент въззивното решение е станало необжалваемо, тъй като касационната жалба срещу него е депозирана на 23.05.2012г. след влизане в сила на 21.12.2012г. на ЗИДГПК / ДВ бр.100/2010г./.
Определението е правилно.
Неоснователно е твърдението на жалобоподателя, че в исковата молба ищецът не се е позовал на наличие на водени между страните преговори, във връзка с които са заплатени сумите, чието връщане се търси. Ищецът изрично е посочил в исковата молба, че е извършил два превода по банковата сметка на ответника- на суми в размер на 5000 лева и 3000 лева /общо 8000 лева/, във връзка с предварително водени преговори между страните, които не са се реализирали. Именно от тези твърдения се извежда и искането за връщане на сумите, като платени при липса на основание.
С оглед обстоятелствата, наведени в исковата молба, извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие, както с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията на нормата към датата на подаване на касационната жалба, така и с трайната практика на ВКС относно понятието „търговско дело” по см. на чл.280, ал.2 ГПК и чл.218а, ал.1 ГПК /отм./. Търговско дело е понятие по- широко от „търговски спор” по см. на чл.365 на ГПК и от дело, по което се търси изпълнение на задължение по търговска сделка. В него, по арг. на чл.365, ал.1 т.1 ГПК, се включват и споровете относно права, които не само произтичат, но и се отнасят до сключването на субективни търговски сделки по чл.286, ал.1 вр. ал.3 ТЗ, страна по които е търговец, при които се презюмира, че сключването би било във връзка с упражняваното от търговеца занятие. В тази хипотеза попада и настоящият случай, при който се иска връщане на предварително заплатени суми, при провеждане на преговори по сключване на договор, страна по който е търговско дружество.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, при цена на исковете под 10 000 лева, поради което, на основание чл.280, ал.2 от ГПК, актът не подлежи на касационен контрол.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 252 от 21.09.2012 г. по т. д. № 697/2012г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.