Определение №1433 от 14.12.2012 по гр. дело №852/852 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1433

София, 14.12.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №852/2012 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване , по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Г. Х. Н. срещу решение №556 от 05.04.2012г по гр.дело № 3406/2011г. на Софийски апелативен съд , с което е оставено в сила решение от 11.07.2011г по гр.д. 4957/2007г на Софийски градски съд. Искът на касатора по чл. 93 ал.2 предл. второ ЗЗД , за присъждане на задатъка по неизпълнен предварителен договор в двоен размер, предявен частично , е бил отхвърлен като неоснователен .
В приложеното към жалбата изложение се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по процесуален въпрос , относно необходимостта въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводи на страните , като изложи собствени мотиви , както задължава ППВС №7/65г и ТР№1/2001 ОСГК . Формулиран е материалноправен въпрос , когато явяването на купувача пред нотариус за сключването на окончателен договор е поставено под условие от изпълнение задължението на продавача да предостави необходимите документи за сделката преди подписването , необходима ли е изрична покана от купувача за представяне на документите ,за да се приеме,че последният е изправна страна. Обосновка на връзка с конкретното дело се изразява в тезата ,че купувачът е следвало да бъде освободен от последиците на неявяването си пред нотариус(в случая след покана от продавача ),тъй като условието за това не е било настъпило съгласно предварителния договор , а именно продавачът да представи най-късно три дни преди сделката всички необходими документи за нея . Сочи се основанието на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и се прилага реш. № 186/2010г по гр.д№74/2010 на ВтАС с довод за обективирано обратно разрешение по поставения въпрос .Формулиран е и въпрос ,при условие че се установи измама от страна на продавача по отношение предмета на предварителния договор ,може ли купувачът да развали този договор , без да даде срок. Съображения по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК се поддържат с довод ,че не е установена непротиворечива практика по него .
В отговор ответникът К. Н. оспорва да е налице основание за допускане на жалбата. ,съображения са развити от пълномощника по делото .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
По общо поставения процесуалноправен въпрос основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК не е подкрепено с конкретни съображения ,липсва формулировка и не става ясно защо защитата счита , че нейните доводи , или доказателствата ,не са обсъдени.Доводите са се изразявали в тълкуване съдържанието на уговорки в договора като сключен „под условие”, която теза въззивният съд не е възприел,предвид съдържанието на уговорките в случая и предвид решаващия за изхода на делото въпрос, свързан с правото на отказ от договора в случай на неизпълнение на поето задължение на насрещната страна ,съответно за необходимостта от покана в случай ,че не е конкретно посочена дата на падежа на същото задължение . По същество се оспорва преценката на съда , което не обективира правен въпрос,а касационно оплакване. Собственото тълкуване на страната по съдържанието на договора , поддържано като довод ,намира изискуемото обсъждане ,когато в решението съдът излага и мотивира обратни правни изводи по съдържанието на спорното задължение, връзката му с правото по чл. 93 ЗЗД ,или неговата изискуемост. В случая основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не се изтъква обосновано .
Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и по поставения материален въпрос .Същият е привързан към хипотеза на сключен договор „под условие”, а в случая е налице двустранен договор , при който се спори има ли неизпълнение на поето от едната страна (продавача по предварителен договор ) конкретно задължение , дало основание на другата страна да се откаже от договора,като претендира задатъка в двоен размер ,респ. съществено ли е самото неизпълнение . Представеното съдебно решение от практиката не подкрепя тезата за противоречиво разрешение по поставения от защитата правен въпрос ,тъй като в коментирания с реш. № 186/2010г по гр.д№74/2010 на ВтАС случай, задължението на продавача да представи на другата страна документи е било конкретизирано до изчерпателност ,а не общо формулирано , продавачът е бил изрично поканен да го изпълни , но не го е изпълнил и затова съдът е направил извод за основателност на претенцията по чл. 93 ал.2 ЗЗД. По настоящето дело фактите са други и въззивният съд не е дал обратно разрешение като е приел , че покана е била необходима. Съображения във връзка с кретерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК също липсват в изложението , като за пълнота следва да се добави, че неотносимо се поставя въпрос ,основан на фактически твърдения , които не са навеждани и обсъждани – в случая за „измама”.

Воден от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение №556 от 05.04.2012г по гр.дело № 3406/2011г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .

Оценете статията

Вашият коментар