2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
София, 24.03.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №335/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на „Профилактика,рехабилитация и отдих” ЕАД срещу решение №258 от 21.10.2014 г по в гр.дело № 442/2014г. на Ловешки окръжен съд , с което е потвърдено решение №89 от 27.06.2014г по гр.д.98/2014г на Тетевенски районен съд ,постановено по трудов спор. Уволнението на ищеца с предизвестие , на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ ,е отменено като незаконно на формално основание , поради нарушение на чл.333 ал.1 т.3 КТ Касационната жалба в една част има съдържание на изложение , като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие на обжавланото решение с изискванията за мотивираност. Цитира се ППВС 1/1953г , ППВС №1/1985г, ППВС № 6/79г и множество решение на ВКС по този процесуален въпрос. Липсват мотиви относно релевантния момент , към който съдът е преценявал дали са налице условия за прекратяване на трудовото правоотношение ,както и по отношение на доказателства с оспорена неистинност . След исковата молба и преклузивен срок са били представени писмени доказателства от ищеца(амбулаторни листове , рецептурна книжка и др.), приети от съда в нарушение на ТР№4/18.06.2014г. Те са били изрично оспорени ,а съдът не се произнесъл по оспорените документи в противоречие с редица цитирани решения от практиката на ВКС. .Обжалваното решение противоречи с установената практика на ВКС (реш.172/2012г гр.д №1285/2010 ІІІг.о , реш.608/2010по гр.д №1548/2009 ІІІг.о ,реш.№437/2012г по гр.д №1594/2010 на ІV г.о ВКС ) в които е посочен релевантния момент , в който се преценява спазването на предварителната закрила по чл. 333 КТ. Въззивният съд е преценил закрилата към момента на постановяване на решението си. Противоречието е и с решение № 402/2011г по гр.д № 721/2011г на ВКС по отношение установяването с болничен лист на здравословно състояние , относимо към закрилата. Според касатора следвало е съдът да основе изводите си на установения факт , че когато ищецът е постъпвал на работа през 2010г ,не е декларирал заболяване. Поставят се въпросите каква доказателствена сила следва да има оспорен частен документ ,оспорен с оглед официалната му доказателствена сила и връчването му на ответника ,в случай че ищецът не е доказал официалната му доказателствена сила и връчване . Поставен е и въпрос при обжалване на решение по чл.344 ал.1 т.1 от КТ ,с което е отменено уволнение ,следва ли по подразбиране да се разглежда като обжалвано и присъденото обезщетение .
По двата изрично формулирани въпроса защитата изтъква основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата е заявил отговор , според който липсата на отделно изложение е основание жалбата да не се допуска до разглеждане
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК може да се съдържа и в жалбата ,стига да е отговорено на съдържателните изисквания за формулиране на правен въпрос и обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК В случая с изложението на касатора не е отговорено на общото изискване правните въпроси , по които се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК да бъдат ясно и конкретно формулирани. При действащия съдопроизводствен ред допускането на касационното обжалване е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване да е обусловило крайния резултат по делото – така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК . Не представлява въпрос твърдението , че щом липсва изтъкван от жалбоподателя извод на съда по въпроса към кой момент се преценява закрилата, то е налице противоречие с указания в задължителната практика по мотивираност на решението. По делото е прието за установено, че нито към момента на отправяне на предизвестието 07.01.2014г , нито към датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение 07.02.2014г работодателят се е съобразил със задълженията си , произтичащи от императивната норма на чл.333 ал.1 т.3 КТ и чл. 333 ал.2 КТ ,включително по отношение на събиране на необходимата информация. По делото е прието също така ,че работодателят е знаел за заболяването на работника захарен диабет тип ІІ като обективен факт ,тъй като при профилактичните прегледи в предприятието, извършени по негова инициатива през м. ноември на 2013г ( т.е предхождащи който да било момент , изтъкван като релевантен във връзка с уволнението) заболяването е било изрично диагностицирано . Освен че работодателят е знаел за обстоятелствата , свързани със закрилата и че не е направил никакви други постъпки за събиране на предварителна информация ,което също е негово задължение установено е било посредством заключението на вещото лица по приетата СМЕ , че заболяването на ищеца е било обективен факт. При тези релевантни за решаващата преценка на съда обстоятелства , обжалваното решение е мотивирано и в съответствие с установената практика на ВКС по прилагането на закрилата по чл. 333 ал.1 т.3 ГПК, предвид нейния обективен характер. Неотносимо се формулират въпроси във връзка с преценката или значението обстоятелства , които при горните факти нямат отношение към решаващите съображения на съда , нито са от значение за изхода на делото. Без значение са оспорванията , направени от ответника по отношение на конкретни медицински документи , щом съдът е основал изводите си на други надлежно събрани доказателства, включително на заключение на вещо лице .Без значение е в случая дали работодателят е следвало да има информацията към момента на отправяне на предизвестието , или към момента на връчване на заповедта месец по–късно , щом е разполагал с тази информация и по- рано, но явно е игнорирал императивните норми на закона , свързани със закрилата. Никое постановено по трудов спор решение от практиката на ВКС не е в подкрепа и на тезата , че информацията за здравословното състояние на ищеца при постъпването му на работа , с повече от три години давност преди процесното уволнение, може да съставлява основание за освобождаване на работодателя от задължението да събере информация във връзка със закрилата , или за настоящия случаи да са приложими разрешенията в практиката на ВКС , при които се отчита недобросъвестност на самия работник или служител във връзка със деклариране на здравословното му състояние пред работодателя .
Предвид гореизложеното ВКС , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №258 от 21.10.2014 г по в гр.дело № 442/2014г. на Ловешки окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .